Уважаеми генерали, офицери, сержанти, ветерани, представители на Министерството на отбраната, на Генералния щаб, на Командването на Сухопътните войски, уважаеми гости от общинската власт на град Ямбол, скъпи колеги и приятели, - (видео)
   Днес сме се събрали, за да отбележим една внушителна годишнина — 140 години от създаването на 7-а мотострелкова дивизия. Това е дата, която не просто ни връща към страниците на историята. Това е дата, която ни кара да се изправим пред величието на поколения български воини, които превърнаха служението на Родината в свещен дълг. „Времето сменя поколенията, но паметта за подвига и верността към дълга остават вечни.“ Тези думи не са просто констатация. Те са завет. Завет към всички нас — към тези, които сме служили, към тези, които сме командвали, към тези, които сме били част от тази дивизия, и към тези, които днес пазят нейния дух жив.
   Когато говорим за 7-а мотострелкова дивизия, ние говорим за история, която започва още през 1878 година, когато след Санстефанския мир започва изграждането на Българската земска войска. Тя се състои от пешите дружини от бившето българско опълчение и доброволни дружини, като  9 и 10 опълченски дружини са  преименувани в 26-а Сливенска пеша дружина и 27-а Ямболска пеша дружина, които ще станат основата на бъдещите полкове, а по-късно — на дивизията, чиято годишнина днес честваме. Тези дружини не са просто военни формирования. Те са първите стъпки на новата българска държава към собствена защита, собствена армия, собствена чест. По време на Съединението през 1885 г. те не просто подкрепят действията на Българския таен централен революционен комитет — те са в първите редици. А след вероломното нападение на Сърбия извършват легендарния марш към Сливница — марш, който остава в историята като символ на българската решителност. 26-а Сливенска дружина се сражава на „Три уши“, а 27-а Ямболска дружина защитава позициите при Алдомировци и Мека црев. Те дават тежки жертви, но не отстъпват. Те показаха как българският войник даде силата и вярата на „капитаните да победят генералите“.
     Веднага след края на войната структурата на пешите дружини е реорганизирана в  пехотни полкове. 26-а сливенска пеша дружина през декември 1885 г. става основополагащо ядро при формирането на 11-и пехотен сливенски полк, а на базата  27-а ямболска пеша дружина през  1890 г. е сформиран легендарният 29-и пехотен ямболски полк.
      След войната и обединението на армията на Княжество България с милицията на Източна Румелия започва нов етап в развитието на Българската войска.. Със заповед  129 от 18.04.1886 г. на Военното ведомство е  формирана 6 пеша пехотна бригада в гарнизон Сливен. 
Тя е първото военно формирование с ранг на съединение в югоизточна  България. В състава и първоначално са включени 11-и Сливенски и 12-и Балкански пехотни полкове. Временно към бригадата са причислени и 24-ти Черноморски и 23-ти  Шипченски полкове.      
    През 1891 г. на базата на 6 пеша пехотна бригада се създава 3-та пехотна балканска дивизия, която ще стане историческият предшественик на 7-а мотострелкова дивизия. 
   3 пбд участва в най-големите битки на       Балканската война — Гечкенли, Селиолу, Лозенград, Люлебургаз, Бунархисар, Чаталджа, Булаир. Това са сражения, които не просто променят хода на войната — те променят хода на българската история. При Селиолу дивизията нанася мощен удар на османските сили. При Люлебургаз и Бунархисар води кръвопролитни боеве срещу силно укрепени позиции. При Булаир заедно със 7-а Рилска дивизия разгромява османски корпус, който се опитва да разкъса обсадата на Одрин. Това са моменти, в които българският войник показва не просто храброст, а стратегическа зрялост, дисциплина и непоколебим дух.    
   Завинаги остават в историята имената на  Иван Балахуров войник от 29 пехотен ямболски полк, който по време на щурма на Одрин достига пръв до щаба на турския командващ Шукри паша и го задържа лично до пристигането на българския гвардейски ескадрон и  на младши подофицер Михо Георгиев, който заедно с още трима храбри войници от ямболския полк издига българското трибагреник над символичната Селим джамия в превзетия Одрин на 13 март (26 март нов стил) 1913 година.
   В Междусъюзническата война дивизията заема позиции около Кукуш. Там, срещу огромно гръцко числено превъзходство, тя води тридневни кървави боеве. Оттегля се организирано към Беласица, за да избегне обкръжение, и продължава да се сражава при Рупелското дефиле. А в Кресненското дефиле дивизията участва в мащабното контранастъпление на българската армия — контранастъпление, което принуждава гръцките части да поискат примирие. Това е война, в която българският войник доказва, че духът му не може да бъде пречупен.
   В Първата световна война дивизията влиза в състава на 2-ра армия. Тя участва в боевете при Призрен, където 29-и Ямболски полк пленява каляската на сръбския крал Петър. Участва в Криволашкото сражение — една от най-големите победи срещу френски и британски части. Участва в отбраната на Солунския фронт, в боевете при Черна, при Каймакчалан, при Добро поле. Това са битки, които остават в учебниците по военна история. Битки, в които българският войник показва, че може да устои на всяко изпитание.
   След 9 септември 1944 г. дивизията е развърната по щат за военно време и влиза в състава на Първа Българска армия. Участва в Сремската операция, в Дравската епопея, в боевете при Дравачехи, Дравасоболч, Драваполконя, Гордиша. Участва в Мурската операция, в боевете в Унгария и Австрия. Това са моменти, в които българският войник отново доказва, че славата не е наследство — тя е ежедневен избор.
   След края на Втората световна война България се оказва в нова геополитическа среда. Страната е изправена пред необходимостта да възстанови армията си, да модернизира своите структури и да се адаптира към новите реалности на международната обстановка. 3-та пехотна балканска дивизия, наследникът на славните бойни традиции от Балканските войни и Първата световна война, се установява в основен гарнизон Ямбол. Това решение не е случайно. Ямбол става стратегически център — място, където се съчетават традиция, географско положение и възможности за развитие.
   През 1946 г. започват първите следвоенни реорганизации. 11-и пехотен Сливенски полк е преименуван в 12-и стрелкови полк и по-късно е пребазиран в Елхово. През 1947 г. към дивизията се създава танкова рота — първият знак за бъдещата механизация на съединението. През 1951 г. тази рота е развърната в танков батальон — важна стъпка към превръщането на дивизията в модерно тактическо съединение. През декември 1948 г. дивизията е преименувана в 3-а стрелкова дивизия, а през 1950 г. — в 7-а стрелкова дивизия.  Това е период на интензивно развитие, в който се изграждат нови структури, нови полкове, нови способности. През 1951 г. 29 Ямболски пехотен полк е преименуван в 33 стрелкови полк, а славният 6-и артилерийски полк на 20-и оръдеен артилерийски полк. През 1952 г. 33-и стрелкови полк е предислоциран от Ямбол в Бояново и по късно разформирован, а на негово място е включен 53-и стрелкови полк в Грудово. С част от разформирования 33-и полк се формира 82-и стрелкови полк с гарнизон Ямбол. Това е период на непрекъснато развитие, в който дивизията се превръща в ключов елемент от отбранителната система на страната.
   През 1959 г. дивизията е трансформирана в 7-а мотострелкова дивизия — съединение, което ще се превърне в едно от най-боеспособните в Българската армия с централно разположение на Балканското стратегическо направление източно от р. Тунджа и е отговор на предизвикателствата породени от Студената война и огромната отговорност за охрана на границата в сложната геополитическа обстановка изискваща да се поддържа денонощна бойна готовност. 
 Тя е удостоена да носи името на маршал Фьодор Иванович Толбухин, командващ 3-и Украински фронт, под чието командване дивизията се сражава в заключителната фаза на Втората световна война. Това е символично признание. То показва уважението към бойния път на дивизията и към нейната роля в историята.
   През 1962 г. в състава на дивизията е формиран първият ракетен дивизион в Българската народна армия — 7-и отделен ракетен дивизион, дислоциран в село Бояново. Това е исторически момент. Той поставя началото на ракетните войски в България. За неговото противовъздушно прикритие 50-и зенитно-артилерийски полк е предислоциран от Ямбол в Бояново. Така се създава мощна огнева групировка, способна да изпълнява задачи в условията на Студената война. През 1963 г. 7-и отделен ракетен дивизион извършва първия боен пуск на ракета на територията на България. Това е момент, който остава в историята на българските въоръжени сили. Бояновският дивизион се превръща в школа за обучение на ракетчици от други съединения.
През 1968 г., в условията на изострена политическа обстановка в Европа, 12-и мотострелкови полк от 7-а мсд и 22-и мотострелкови полк от 2-а мсд са избрани да представят България и БНА в Чехословакия. Те изпълняват задачата си с чест и затвърждават авторитета на българския войник.
   70-те и 80-те години са период на мащабно превъоръжаване и организационно развитие. Това е време, в което 7-а мотострелкова дивизия достига своя връх като боеспособност, структура и авторитет. Мотострелковите полкове са изцяло на  лекобронирана техника. 42-и танков полк преминава от ротна на батальонна организация. Получава танкове Т 55, които преминават през редица модернизации и се превръщат в надеждно основно огнево средство. Танковите батальони на мотострелковите полкове преминават на Т 54. Това превръща дивизията в мощно механизирано съединение, способно да изпълнява задачи в условията на съвременния бой.
Артилерийските дивизиони получават 122 мм самоходни гаубици „Гвоздика“. 20-и артилерийски полк получава дивизион 152 мм самоходни гаубици „Акация“. Формира се 7-и отделен реактивен дивизион със системата „Град“. Това значително увеличава огневата мощ на дивизията. 50-и зенитно-артилерийски полк е реорганизиран в 50-и зенитно-ракетен полк и получава ЗРК „Оса“-АКМ — модерна система за ПВО, която дава на дивизията способност за защита срещу авиация. Минохвъргачните батареи са превъоръжени с 120 мм самоходна минохвъргачка „Тунджа“. Противотанковите подразделения получават нови ракетни средства за борба с бронетехника.
     12-и самоходно-артилерийски дивизион започва да усвоява автоматизираната система за управление на огъня „Искра“. В дивизията постъпва на въоръжение комплект ПАСУВ за звеното дивизия–полк. Това са първите стъпки към автоматизацията на Сухопътните войски. През 1974 г. рота за радиоразузнаване в разузнавателния батальон засича стоварването на морския десант на Турция в северен Кипър. Това е уникален успех, който показва високата подготовка на разузнавателните подразделения.
   Започва ускорено изграждане на отбранителни съоръжения от нов тип в районите на окаб и предните отряди. Формира се нов 17-и окаб в Раздел. Картечните батальони преминават на нови щатове, попълнени с мирновременен личен състав. В 82-и мотострелкови полк функционира школа за подготовка на командири на мотострелкови отделения, командири на минохвъргачни и противотанкови разчети за цялата 3-а армия. Това превръща дивизията в център за обучение на кадри.
   Наред с организационното развитие и модернизацията в частите и гарнизоните на дивизията се извършва огромна по обем работа в казармените райони за подобряване битовото устройване на личният състав, спални помещения, хранителни блокове и столови. С особено внимание се изграждат гарнизонните стрелбища и полигони за воденето на съдържателна полева подготовка и натренираност, кабинетна база, спортни площадки, тренажор ни класове, полигони за кормуване с различната бойна техника.
     През втора половина на 70-те години започва ускорено изграждане паркове, гаражи, работилници, мивки, складове, които да съответстват на по-високите изисквания на значително по модерната техника и въоръжение постъпило в дивизията На практика цялата бойна техника се съхранява под покрив.
         Огромна работа е извършена по фортификационното изграждане и поддържане на основните и запасните райони за бойна готовност и за разполагане на войските извън казармените райони в полеви условия. Изградени са пунктове за управление на дивизията и полковете , до кнп на батальоните е изградена подземна телефонна мрежа, която осигурява скрито и надеждно управление на войските.
    През 1990 г. 42-и танков полк е реорганизиран в 42-и мотострелкови полк. Към дивизията е сформиран 7-и отделен танков батальон. В 42-и мотострелкови полк е развърнат 17-и учебен център, през който преминават над 12 000 млади войници. Това е последният голям етап от развитието на дивизията. 
       Основната философия на подготовката и обучението на личния състав от 7 мсд е принципа „Повече пот в учението – по-малко кръв в боя”. Ръководени от този принцип,  Командването, щабовете на дивизията, полковете и подразделенията организират и водят интензивен учебен процес за овладяване на техниката и въоръжението и изграждане на устойчиви навици в личният състав при боравенето с нея. Успешно се справят с новото предизвикателство по усвояването нови форми за управление на войските с автоматизираната система. 
          Провеждат се КЩУ, ТУ,ТУ с БС в които се повишават професионалните  знания и умения по организацията на бойните действия и управлението на частите и подразделенията. Чрез ротата ПАСУВ, като единствено такова подразделение изобщо в цялата българска армия, още в средата на 80-те години в дивизията се обменят данни в електронен вид между пунктовете за управление. В края на 90-те в дивизията е изградена и стационарна регионална мрежа от компютри с което значително се съкращава времето за обмен на информация и се спестяват финансови средства.          
            Всичко това, не би могло да бъде възможно без интензивната ежедневна учебно-бойна дейност, която кипи в дивизията.
          Припомням в мото стрелковите, танковите и артилерийските части - на ниво рота, батарея в седмицата  4-5 учебни дни в които  две-три стрелкови (танкострелкови) тренировки една от тях нощна, поне една стрелба, две-три тактико строеви, поне едно тактическо, тактико-специално или комплексно занятие, един парков  и 1-2 караулни дни. На всеки 2 седмици курсова стрелба. На всеки 3-4 месеца ротно тактическо или рту с бойна стрелба , стрелба с щатен изстрел или тактико-специално учение на родовете и специални войски .
            На ниво батальон, дивизион се ръководи ежедневната войсковата дейност, оказва се контрол и помощ в учебния процес в подразделенията. В 12, 53 мсп и 42 тп се ръководят  по  6 рту или рту с бс в годината. Участие в едно БТУ или БТУ с БС  Участие в поне 2 кщу.
             В батальоните и дивизионите на родовете и специалните войски усилията са насочени към поддържането и развитието на специфичните им способности. 
             Напрежението и натовареността в щабовете на полкове и в управлението на дивизията е неимоверно високо, с него могат да се справят само добре подготвени и калени в службата хора притежаващи висок  профессионализъм, себеотдаване, марал и мъжество. В годината тези офицери участват или ръководят 20-25 крупни мероприятия с различна продължителност и сложност в организацията и провеждането им от рода на  ТУ, ТУ с БС, КЩУ, проверки на бойната готовност, комплексни и частични проверки, командирски сборове и занятия, учебно мобилизационни сборове, управления на огъня на артилерията, стрелби, летни и зимни лагери и други 
           Показателно е, че огромната част от офицерите развили успешна кариера, са започнали службата си в частите на дивизията. Справянето с тежката и отговорна служба е в основата на естествения подбор в развитието на кадрите. Дивизията е донор на подготвени кадри, а не пристанище за тиха и спокойна служба.  
    Дивизията участва във всички големи учения провеждани в България с участието или без войски от ВД: Родопи-67, Тракия - 70, Преслав - 71, Щит - 79, Щит - 82 в които се отработват различни по сложност в организацията и изпълнението задачи като настъпление след отразяване агресия на противника, настъпление срещу подготвена отбрана, пробив на укрепен район, форсиране на широка водна преграда (Варненското езеро, Мандренското  езеро oт юг на север и от север на юг с бойна стрелба в езерото) , стоварване на морски десант, преодоляване на балкана в зимни условия и много други сложни задачи.
       От създаването си до началото на разформироването през 2000 г. 7 мсд бе най-високо окомплектованото съединение сред сродните в БА, тя се откроява с безупречна подготовка, висок боен дух, желязна дисциплина и неразрушимо войнско братство. Войните преминали през него са от порядъка на много над 150 хиляди души. Поколения български мъже, закърмени с обич към Отечеството, офицери, сержанти и войници за които ‘’Чест’’ и ‘’Родина’’ не са празни думи. В нея те се калиха, възмъжаха и изградиха като достойни защитници на Родината. Техния труд е показателен и  достойно оценяван.  
    В продължение на дълги години в условията на ‘’Студената война’’, а и след нея 7 мсд поддържа в готовност за незабавно използване най-подготвения щаб на дивизия, шест високо подготвени щабове на полкове, деветнадесет щабове на батальони, девет щабове на арт. дивизиони, шест батальонни щабове на родовите и специални войски, десет мотострелкови роти,   100  танкови екипажа, а до реорганизацията на 42 тп те са 150, 72 оръдейни разчета, 42 противотанкови системи, 12  БМ  зрк “Оса” с 72 зенитни ракети на тях, 4  пу “Луна”, което представлява 100% от развърнатия мирновременен щат на дивизията, и е от 80% до 50% за различните основни огневи средства по военновремения щат. 
    Трудният преход в началото на 21 в. 7 мото стрелкова дивизията преодоля с достойнство и високо вдигната глава. Реформите са неизбежни , болезнени и като правило несправедливи за тези които са оставени за финалната  им част, но дивизията изпълни своя дълг до последната си минута, тя не бе победена на бойното поле, а бе разформирована запазвайки честта на знамената си. 
   Освен цифрите които обявих по-горе и не са известни на широката общестеност, ще обявя цифри и за хората, които градиха всичко това.  Когато през 1989 г. бях назначен на длъжността нщ на 7 мсд, дивизията  имаше списъчен състав 5200 души от които 915 офицера, 1100 сержанта и старшини,  през 1997 г. поех командването на дивизията в състав 4300 души. В началото на реформата в дивизията към 2000 г. личният състав  е 3780 човека от тях 650 офицери, 730 сержанти и старшини и 2400 войника.    Коментирам  само трансформацията на офицерите и сержантите, защото те са ядрото на армията, те са сърцето което дава пулса на войсковия живот, раждащ боеспособност и боеготовност.          
   От това количество само 42 офицери  и  48 сержанта останаха на служба в 42 мсб и 7 моб. база.  Други около 200 офицера и около 80 сержанта  успяхме да съхраним в други формирования   на БА. Около 400 офицера и 600 сержанта и   старшини  от 7 мсд бяха принудително уволнени, като само по една четвърт от тях имаха над 20 г. служба в армията и право на пенсия , както се вижда цената която дивизията заплати е доста висока и това трябва да се оценя.
   В заключение през втората половина на 20 век, 7 мсд бе пряк и достоен наследник на опълченските дружини, на 6 пеша пехотна бригада и 3 пехотна балканска пехотна дивизия, тя съхрани и пренесе изградените с кръв и барут традиции, генетичния код на храброста и дълга към Отечеството, бе сред най-подготвените съединения на СВ на БА и  разполагаше с най-добрата от наличната в СВ  техника и въоръжение.
   Командирите бяха опитни, знаещи и умеещи, ръководиха с мъжество и с високо чувство на отговорност подчинените си. Щабовете бяха организационно окомплектовани и сглобени и с лекота управляваха войсковия живот, гарнизонната и караулната служба, учебния процес, и учебно-материалната база, разработваха и провеждаха КЩУ, ТУ, И ТУ с БС на актуални теми , съобразени със  поставените в плановете за бойна готовност и в плановете за бойно използване задачи. 
    Подразделенията бяха окомплектовани с личен състав, техника и въоръжение съгласно щатовете. Водеха учебен процес съгласно утвърдени програми и бяха в състояние да изпълняват поставените задачи. 
   Многократните проверки на бойната готовност, комплексните, инспекторските и други проверки извършвани от старшите инстанции бяха с положителни оценки за частите и дивизията като цяло.
    За показани високи резултати по бойната подготовка на частите от дивизията многократно е връчвано преходно знаме  “Първенец на БНА". На 42 тп през 1980, 1981,1982 и 1986 г. На 12 мсп 1981г., На 20 ап 1980 и 1982 г.
На дивизията на два пъти през 1980 и 1986 г. е връчвано преходното знаме "Първенец в бойната подготовка на СВ".
    Смело може да се твърди, 7 мсд бе сред основните стълбове на военната сигурност на България и сред най-боеготовите съединения на БНА и БА. Тя бе ковачница на високо подготвени кадри от различни специалности, командири и военни началници, заемали високо отговорни длъжности във военната йерархия. След ВСВ до разформироването през 2002 г. дивизията е командвана от 21 командира, но повече от 52 офицера получили закалката си в дивизията са удостоени с генералско звание.
Дори и сега 20 г. след разформироването на 7 моб. база, последния ново произведен генерал от СВ  започна службата си в дивизията, което показва, че браздата, която 7 мсд  остави във военната сигурност на България е много дълбока и в нея продължава да има жизненост. 
       Да, през 2002 г. 7 мсд е разформирована, техниката, въоръжението, боеприпасите са сдадени по надлежния ред, документите оформени, актовете по разформироването утвърдени  и сдадени в ЦВА, бойните знамена чисти и неопетнени сдадени в ЦВИМ, но нейния принос, нейната история, нейните  традиция  остават, не са забравени.
      Уважаеми колеги и приятели, днес ние не просто отбелязваме годишнина. Днес ние се прекланяме пред 140 години история. Пред 140 години подвиг. Пред 140 годани чест. Нека пазим този дух жив. Нека го предаваме на следващите поколения. Нека бъдем достойни за името, което носим. Нека бъдем пример за професионализъм и родолюбие.
    140 години история ни задължава. 140 години подвиг ни вдъхновява. 140 години чест ни обединява.
    Поклон пред служилите в 7 мсд! 
    Слава на 7-а мотострелкова дивизия! Слава на Българската армия! Да живее България! 

Източник: FB Никола Славев