Посвещаваме настоящите редове от снимки и слова на всички преминали през бойния строй на 24-та танкова бригада, на всички които са изпълнявали дълга си на бранители на БЪЛГАРИЯ.

Нека вечно гори пламъкът на извоюваните постижения и победи в сърцата на мъжете с пагони, преминали през редовете на 24 танкова бригада!

* Айтос – един древен град. Историята му се губи в хилядолетията. Според едно от преданията той е създаден от тракийски вожд (тракийското селище Аквилея), а по-късно като крепост, контролираща и охраняваща Айтоския проход, който в древността е играел изключителна роля за връзката между крепостите – Провадия и Дебелт. Руини от крепостта „Аетос” още съществуват северно от съвременния град Айтос на вис. Хисаря.

* Крепостта Аетос е играла важна роля в отбранителната система на българските земи срещу набезите на татари, авари и кръстоносци. Намира се на върха „Хисаря” северно от град Айтос на 321 м надморска височина. Името в превод означава орел. Крепостта е издигната между 650 и 750г. Днес се забелязват останките от три кули. Същата крепост в по-късен етап са използвали и римляните, а след това византийците. Византийските хронисти пишат, че битката за Ахелой през 917г. на цар Симеон е започнала от крепостта “Аетос”. През есента на 1186г. в областта на юг от Айтос в посока към Анхиало и Аполония срещу византийците извършват редица набези войските на българските царе Асеневци. Само 20 години по-късно Аетос е нападнат от кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход. В своята хроника за това свидетелства рицарят Жофруа дьо Вилардуен, цитиран от видния наш историк Васил Златарски:”... през есента на 1206 г. латинският император Хенрих… достигнал до град Терми /при Айтоските минерални бани/, превзел го, оплячкосал цялата страна и разрушил град Аетос /Аквилея при сегашния Айтос.

/ По В.Златарски,История на българската държава през средните векове т.3,С.,1972г. с.249 /

* По време на своето царуване Иван Александър /1331-1371/ в подготовка за битката за Русокастро през 1332г. разположил своя лагер при Аетос по свидетелства на хрониста Йоан Кантакузин, събирайки тук на 17 юли 10 000 души войска, с която на следващия ден постигнал пълна победа над император Андроник III.

През есента на 1366г. крепостта “Аетос” успешно удържала обсадата на Амедей Савойски-Зеления граф, поредният кръстоносец, дошъл по нашите земи. Нещо повече, българите взели в плен дука на Милано Антонио Висконти и го задържали в крепостта Аквила/Аетос/ чак до месец март на следващата година, въпреки дългата обсада и опитите за преговори от страна на кръстоносците.

/ По Красимира Гагова.”Кръстоносните походи и средновековна България”/.

* От същата крепост е започнала в по-късни исторически времена и Одринската битка на цар Калоян с латинците – кръстоносци.

След 1371г. Айтос е завладяван от войските на султан Мурад на два пъти и на два пъти е правил опит за освобождение, въпреки страшната сеч, на която е бил подлаган. За това свидетелстват данни за въстанието на Константин и Фружин, когато през 1409г. се разбунтували крепостите Мадара, Овеч, Овчага и Аетос.

/ История на България т.4,БАН,С. 1983г. с.107 /

* След това време по сведения на турския пътеписец Евлия Челеби крепостите, най-трудно превзети от завоевателите, са били събаряни до основи с ръцете на поробеното население. Това е постигнало и крепостта “Аетос” и другите по-малки укрепления в района, от които личат каменните основи. Пълна скица на крепостта е направена от Карел Шкорпил - чешки историк и изследовател.

*През турско робство градът е бил т.н. „войнишко селище”, т.е. давал е охрана за Старопланинския проход към Провадия и войници за войската на султана, което е облекчавало донякъде положението на местните и това обяснява запазването на българското самосъзнание на населението. Освобождение от игото Айтос получава от казаците на поручик Сундстрем от състава на 13-ти Драгунски полк, командван от полковник Лермонтов в първите дни на февруари 1878 г.

* След Освобождението, Айтос по волята на западните страни попада в т.нар. „Източна Румелия”. За защита на младата българска държава през лятото на 1878 г. се създава Българска земска войска. Със заповед №25/26.06.1879 г. от 4-та рота на 7-ма Сливенска дружина се сформира 11-та Айтоска дружина. Първи командир е капитан Казачков, първи ротен командир-поручик Носалевски, дружинен адютант-подпоручик Токлуджанов. Първоначално дружината е била едно-ротна и се наричала присъствующа рота на 11-та Айтоска дружина. Същата се комплектувала от Айтоското военно окръжие, което включвало и Карнобатския район. Дружината е била част от Източнорумелийската милиция и е разквартирувана в бившето Логопедическо училище, където и днес е запазена паметна плоча.

* По това време -1881г. за командир на дружината е назначен офицерът - руски възпитаник, бъдещ първи български генерал и бъдещ военен министър по времето на Стамболов Сава Муткуров - дотогава ротен командир през Освободителната война. След Съединението (1885г.), в Айтос е обявена обща мобилизация и дружината за кратък срок се допълва с 600 войника включително от Чирпанско, Старозагорско и Казанлъшко. На 6-ти септември 11-та Айтоска дружина влиза в състава на Бургаския отряд. След освещаване на новото бойно знаме дружината извършва марш до гр.Елхово за защита на Съединението. След вероломното нападение от страна на Сърбия с ускорени денонощни преходи под командването на капитан Обрешков се отправя на запад в направление Сливница - Драгоман. В хода на контранастъплението в състава на дясната колона на настъпващите, командвана вече от подполковник Сава Муткуров, 11-та дружина, във взаимодействие с 12-та Бургаска дружина и Шипченския полк, води боеве за овладяването на град Пирот.

* След сключването на мир, на 23.03.86г. с всенародни почести дружината е посрещната в родния Айтос . След демобилизацията, дружината остава в четири ротен състав и влиза в състава на 11-ти Сливенски полк.

В течение на четири години 11-та Айтоска и 12-та Бургаска дружини са в състава на 11-ти Сливенски полк.

* С указ №11 от 1889г.на цар Фердинанд двете дружини формират 24-ти Черноморски пехотен полк, дислоциран в гр. Бургас.

* Полкът участва в Балканската война в състава на Трета пехотна балканска дивизия. Той взема участие в следните по-важни сражения на Българската армия - Гечкенли, Бунар-Хисар, Лозенград, Чаталджа, Одрин, Калиманица, Щип.

По-късно полкът взема участие и в Първата световна война отново в състава на 3-та Балканска дивизия. Участва активно в овладяването на град Прилеп и Градско. През втория период на Първата световна война полкът участва в отбраната на Дойран и на Добро поле. Войниците от 24-ти пехотен Черноморски полк вземат участие и във Владайското (Войнишкото) въстание.

* След подписването на Ньойския договор полкът е включен в състава на 39-та пехотна солунска дружина, дислоцирана в гр. Бургас, но бойното знаме на 11-та дружина по изричното искане на гражданството не се сдава в Бургас, а при всяко голямо местно тържество то се изнася от църквата –(където е било дадено за съхранение) и носи от запасните офицери като общо знаме на град Айтос и символ за пример на младото поколение. Днес това знаме се съхранява във военно историческия музей в гр. София. По идея на началника на Военен клуб гр. Айтос г-н Иван Иларев се изработва филм за двете знамена - едното от 1885г., а второто от 1912-13г. който заедно с направените снимки днес се съхранява във Военния клуб на града ни.

* През 1935 година след анулирането на клаузите на Ньойския договор полкът отново е възстановен под името 24-ти пехотен Черноморски полк.

* През декември 1944г. година 24-ти пехотен Черноморски полк, дотогава прикриващ българо-турската граница при Елхово в състава на новосформираната Първа българска армия се отправя на фронта и взема участие във втората фаза на войната на България срещу Германия. Бойният път на полка е следният: София - Белград - Драва Соболч – Мат – Берч – Надканижа – Оксендвалд - на австрийска територия.

Прехвърлен на Дравския участък на военните действия в Унгария 24-ти пехотен полк и цялата 3-та Балканска дивизия отново са подложени на жестоки изпитания, попадайки на направлението на главния удар на Вермахта от юг през река Драва. След като с цената на стотици жертви и неимоверни усилия нашите полкове сриват немското настъпление и отхвърлят врага обратно зад река Драва, във взаимодействие с частите на 16-та пехотна дивизия 24-ти пехотен полк участва с решителна контраатака от десния фланг на отбраната в направление Драва Чехи за ликвидиране на немското предмостие.

* Края на войната полкът посреща на австрийска територия на 10 километра северно от р.Драва при селището Оксендвалд на 11май 1945г., откъдето започва завръщането си за Родината.

I. Създаването

 Историята на един гарнизон

* През 1951г. е сформиран Приморски корпус със седалище (щаб) в Долен чифлик и командир на корпуса генерал Копчев. Корпуса е включвал в своя състав, освен пехотната бригада в гр. Варна и 24 стрелкова /пехотна/ дивизия – Бургас. По тази причина ( в състава на същата) са създадени пехотни полкове в гр. Средец (37 стр.полк) и гр. Айтос (21 стр. полк).Сформирането на 21-ви стрелкови полк в град Айтос става през късна есен на 1951г. на базата на разформирания 19-ти пехотен полк - гр. Разград (малко след идването в района му в гр. Разград на кавалерийския полк от Силистра).

Как протича предислоцирането и формирането на новата войскова единица. След извършване на фортификации с една част от полка от месец март до май в района на с. Тракийци (с. Граничар), същата се установява (14 юни 1951) на полеви лагер „Карамфилка” източно от Мин. Бани (с. Ветрен), а другата част на полка идва от гр. Разград. Оттам в Айтос на собствен ход (с каруци) вечерта на 30.10.1951 г. пристигат 10 -15 офицери (от щаба: м-р Маринов – к-р полк, к-н Тодоров – зкпч, к-н Ранов – н-к щаб , л-т Атанасов– оператор, мл.л-т Анко Василев– секр. секция) и (мл.л-т Бояджиев- к-р рота, мл.л-т Тунгаров–к-р рота, к-н Маринов–к-р адн, л-т П.Хр.Коцев – зкпч адн, мл.л-т Божиков – к-р батр, мл.л-т Грозев – к-р батр, мл.л-т Д.Т.Бахчеванов – к-р батр, л-т Бандармилиев, ….) още толкова сержанти (Ив.Ангелов, Иванов, Райков, Добрев, Д.Станчев, …..) и около стотина войници, заедно с въоръжението и голяма част от имуществото на бившия 19-ти пехотен полк.

Предназначените офицери за кадрово попълване на полка в гр.Айтос по грешка са изпратени в 21-ви планински полк в гр. Аетос - днешен Смолян(носещ името на Крепостта Аетос на вис. “Кальота” намираща се между Пампорово и Смолян - построена през VІв.). Докато неразборията се оправи годината изтича. Фактически реалното сформиране на полка се извършва през 1952г. Командир на полка е майор Иван Маринов (получил назначение си през март 1951г. в Разград) – бивш партизанин от отряд „Дичо Петров”.

* След усилена подготовка в лагерни условия край Бургас новопристигналото поделение под номерация 21 стрелкови полк се изравнява с другите полкове в много кратки срокове (състав – Приложение №1).

Командири на 21 стрелкови полк последователно са :

м-р Маринов – до 53 г., к-н Цончев - до 54 г,

м-р Каварджиков – 54 – 58 г, п-к Стаматов – 58 – 59 г. и

п-к Мурджев - до ликвидацията му 1960г.

* Полка е настанен в бившето девическо училище по селско стопанство, но след като то не побира целия личен състав и имущество на полка, част от личния състав е настанен още в каменоделско училище(по-късно логопедическо училище) съответно стрелковаци и вещеви складове, а щаба и телефонната централа в частна къща (на Стойков - син) зад БНБ.

Конският състав бива настанен в няколко частни конюшни. Оръжието и боеприпасите са складирани в кокошарници извън града (южно от ЖП гара Айтос).

* Така започва дейността си 21 стрелкови полк. Най– напред се започва строеж на конюшня, след това се построява през 1953г. - I етаж, а през 1954г. - II етаж на казармената сграда, а след това и стрелбище по пътя за Карагеоргиево (в бившия р-н №2 ).

На полка е поставена задача да се оборудва за отбрана района от с.Влас, с.Гюловца, с.Сарафово, включително и „царската градина” днешен „Слънчев бряг”. През есента на 1952г. пристига ново попълнение от около 40-45 офицери, завършили различни военни училища и ШЗО , а през 1953г. още толкова. Създават се и два пехотни батальона само с команден състав с командир ст.л-т Попадиин (като същите се попълват с войници от запаса до 24 час).

* Състав: три батальона по 4 роти, тежкокартечна рота, 45мм изтребително-противотанкова батарея, минометна батарея, щабни и обслужващи подразделения.

С пристигането им 1952г., на всички офицерите били раздадени войнишки дрехи и инструменти за заминаване на фортификация в участъка на полка за отбрана. Още на следващия ден всички млади офицери (около 50) и стотина войници с които полка разполага, с пеши марш заминават в района на с. Гюловца за извършване на отбранителни работи. След около месец работа в района на селата Гюловца и Оризаре, работната команда с пеши марш е преместена в с. Сарафово и е настанена в казармата на бреговата батарея и бившата ж.п. гара.

* В края на ноември работната команда отново с пеши марш се прибира в зимната местостоянка гр. Айтос.

През 1954г. командването на полка е подменено с по-образовани офицери, включително и с академично образование, изпратен е и съветник от армията на СССР. В полка пристигнал и първия автомобил – „Молотовка”. В Българово се дислоцира противотанкова батарея.

* „През 1953г. полкът е подложен на инспекторска проверка, която го извежда начело пред другите полкове, а командирът е награден с почивка в Унгария.

През февруари 1953г. е проверена бойната готовност на полка. По тревога 21 стрелкови полк се изнася в трудни зимни условия и заема успешно участък за противодесантна отбрана край Несебър. И тази задача, командният и личен състав изпълнява достойно.

На следващата година през септември отново на инспекторски преглед 21 стрелкови полк постига отлична оценка. В полка става трайна традиция да готви отлични стрелци и картечари, като в Общоармейските състезания гр. София 2/3 от участниците - бойци от Стрелковия корпус са от състава на полка. Тежко картечната група излиза общоармейски първенец на стрелбите по време на учебно-методическия преглед от ГЩ с отлични попадения.”

* През годините 1954-1958г. се води редовен учебен процес, доколкото е било възможно това.

През 1955г. в БНА се извършват масови съкращения на офицерски състав, което засяга и полка. Били са съкратени всички политически офицери от ротното звено, а също така почти всички офицери випуск 1952г. по понятни причини, а полкът след реорганизация е придобил следния състав: два стрелкови батальона, един кадриран батальон, две картечни роти, три изтребително-противотанкови батареи, три мх.батареи, една батарея САУ, гаубичен дивизион, свързочна рота, обслужващи.

През 1958г. Приморския корпус, заедно с подчинените му части и подразделения бил съкратен. Съкратена е и 24-та стрелкова дивизия (в това число и 24-ти пехотен полк). Частите дислоцирани в гр. Средец са преподчинени на 7МСД, а тези от Бургас и Айтос са разформировани, което довежда до нови масови съкращения на офицерски състав.

* През периода 1958-1960г. полкът е съществено реорганизиран за сметка на бойните му подразделения. На мястото на 21 стрелкови полк – Айтос след реорганизация се създава 21 Отделен мотострелкови полк, който поема всички активи, а също и личния срочно служещ състав, като от 26 март 1960г. 21 ОМСП е подчинен на 3-та армия.

* През 1959г. командването на полка отново е било подменено, като полковник Стаматов е назначен на длъжност в 3-та армия Сливен, а на негово място от Средец е приведен полковник Мурджев, който командва успешно 21 ОМСП до разформироването му през месец декември 1960г.

* Създаването на 24 танкова бригада започва с разпореждане №00120/14.02.61г. на НЩ на 3 армия за формиране на поделение 65180 във войсковата база на разформирования през декември 1960г. - 21 отделен мотострелкови полк.

За командир на 24 танкова бригада е назначен подполковник Христо Кузманов (от с. Кунино Врачанско, до тогава заместник-командир на 13 танкова бригада Сливен.), а за началник щаб - майор Марин Маринов .

* Същата да се формира на базата на:

    - 21 омсп (без 2/21омсп и 21 адн)

   -  86 танко – самох. батальон от 18 мсд

   - 14 гадн от Елхово

   -  3 танкови роти от 14 кабр (от Горска поляна, Мамарчево, Малко шарково);

   - танкове за 1 танкова рота от София (от „нз”)

* През първите дни на месец март 1961г. от гр. Шумен е предислоциран от м-р Мавриков 86 танко–самоходен батальон от 18 мсд, на базата на който започва създаването в гр. Айтос на 98-ми танков полк с командир майор Гочо И. Гочев. Първи с танковете си в двора на Земеделското училище влизат младши сержантите Иван Гроздев и Тодор Урумов.

* В района на гр. Бургас започва създаването на 55-ти танков полк. Формирането му е възложено на м-р Иван Миланов Иванов, като към края на февруари са изпратени от Болярово ст. л-т Иван Андреев (КВ) и ст.л-т Николов(ЗКТЧ) да получат една рота танкове Т-34 („НЗ”) от София които са били предислоцирани в с. Лозово (Бургаско) в района на под. 70720. В началото на март пристигат и три танкови роти от „уровската” бригада гр.Елхово (14 кабр) които сформираха 55-ти танков полк, с командир майор Гано Иванов.

* От останалите от 21 ОМСП подразделения е сформиран в гр. Айтос 21 мотострелкови полк с командир п-к Желязко Иванов .

* В с. Българово (в района на бившия затвор) е дислоциран от гр. Елхово 14 гадн (който 04.56г. бе преместен от Кюстендил в Елхово), от който се сформира 24 гаубичен дивизион с командир м-р Димитър Шилев.

* От различни гарнизони са дислоцирани и сформирани щабните подразделения (зен.дивизион, свързочна рота, сапьорна рота, реактивна батарея и др.)

*  „…. Внезапно през първите дни на месец март 1961г. бригадата беше вдигната по тревога и изведена в гората на с. Пирне и в гората на с. Поляново – с.Черноград и в продължение на няколко дни се извърши окончателното сформиране на частите и подразделенията, като беше извършен пълен боен разчет. При вдигането по тревога командирите на танкове и механик-водачите, които бяха от града и околните населени места , нямаха още униформи и се явиха „цивилни”, което накара генерал Врачев да ги нарече „кубинци” ( същият, като началник на генералния щаб взе най-активно участие в сформирането на бригадата)…”

* Постепенно, бригадата е попълнена с личен състав (офицери, сержанти и войници) и с бойна техника по щат и към 01.04.61г. има готовност за изпълнение на бойни задачи, при следния състав и дислокация:

* Айтос – управление,

   - 98 ТП (тр-4,мср-1, св.в, разуз.в, сап.в, отд. рхр, автр.в и обслужващи ),

   - 21 МСП (мср – 4, тр-1, зен.батр, мх.батр),

   - 24 реабатр,

   - 24 св.р,

   - 24 автр.р и обслужващи

* Лозово – 55 ТП (тр-4, мср-1, св.в, разуз.в, сап.в, автр.в и обслужващи ), 24 рхз

* Българово – 24 гадн (с 4 батареи), 24 сап.р

* Карнобат – 24 зен.дн (с 3 зен.батареи ), 24 раз.р

* През същата година на 02.10.1961 г. в бригадата се приема първи набор 114 човека от „набор 1942 г”, а на 31.12.1961 г. е уволнен и първия „набор 1940 г”.

* Знаменателна ще остане датата 27.10.62г. когато генерал Велев на площада пред цялата общественост на града връчва, на основание Указ 460 на Президиума на НС на НРБ бойното знаме на п-к Кузманов, което той предава на знаменосеца с-на Тодор Ненов (баща на о.р. п/п Иван Ненов). От този момент 24 ТБр добива легитимност като самостоятелна част.След това са връчени и бойните знамена и на полкове от състава на бригадата съответно на м-р Гочев за 98 танков (със знаменосец с-на Йордан Костадинов) и на п-к Ж. Иванов за 21 мотострелкови (със знаменосец с-на Иван Ангелов).

* По-нататък в годините 1962-1963г. бригадата продължава да се усъвършенства, както организационно, така и чрез попълване с техника и въоръжение. Почти всяка седмица, бригадата е извеждана по тревога в районите за съсредоточение и ги оборудва в инженерно отношение.

* От проведените множество тактически учения се стига до извода, че тази организационна структура е твърде тромава и трудна за управление в бойна обстановка, поради което през месец април 1963г. (Разпореждане № 0027/01.04.63г. на началника на ГЩ и № 00311/02.04.63г. на командващия 3 армия) танковите полкове са реорганизирани от ротна (с 4 танкови роти и мср) в батальонна организация (2 тб с по 3 роти и седма танкова рота към щаба, в третите роти и тази към щаба по 7 танка), а мотострелкова рота се ликвидира. Реорганизирани са 21 мотострелкови полк в мотострелкови батальони към танковите полкове, 24 зенитен дивизион - в 24 зенитна батарея и зенитни батареи към всеки танков полк, а гаубичния артилерийски дивизион остава с 3 батареи.

* Така бригадата придобива следния състав и дислокация:

   - управление и обслужващи

   - 55 тп ( тб -2, мсб и 57мм зен.батр и една- 7тр към щаба )

   - 98 тп ( тб -2, мсб и 57мм зен.батр и една- 7тр към щаба )

   - 122 гадн ( с 3 батр x 6 гауб.)

   - 24 зен.батр

   - раз.р; св. р; сап.р; рхз; автр.р.; омо; хлебопекарна

Дислоцирани :

   - в Карнобат – 24 гадн, 57мм зен.батр.; реабатр.; сап.р.; рхз ; разуз.р

   - в Лозово – 55 тп

   - в Айтос – управление; 98 тп; св.р.; автр.р; АБТ раб.; омо

Не изминала и една година през септември 1964 г. последва нова реорганизация (с разпореждане № 0074 / 14.09.1964 г. на н-к ГЩ) като мсб са изведени от състава на танковите полкове в отделен мотострелковия батальон (като към него е предадена ипт.батр, 120 мм мх.батр и танкова рота). Разформироват се зенитните батареи към полковете, като преминават към 16 мсд. Щабните и бойните подразделения, подчинени на щаба остават непроменени.

Състав:

   - управление

   - 55 и 98 тп стават с по 2 тб

   - 24 омсб – мср-3; отр; 120 мх батр и ипт батр.

   - 122мм гадн - 3 батр. ( x 6 гауб. „М-30” )

   - 24 реабатр. ( „БМ-13”- 6 бр.)

   - 24 зен. батр

   - разуз.р; св.р; сап.р.; автр.р.; тех.раб.; Бр ОМО

* През 1968г. бригадата се реорганизира (съгласно МЗ 00128/07.08.68г. и разпореждане № 00620 / 14.09.1968г. на н-к ГЩ ) като полковата организация е ликвидирана и бригадата премина към батальонна такава, със самостоятелни четири танкови батальона с отделни военно-пощенски номера (а към танковите батальони бяха сформирани щабни взводове), в отделния мотострелкови батальон една рота се кадрира. В щабните и бойните подразделения, подчинени на щаба се извършват промени само в дислокацията :

   - 98 тп се реорганизира в 3тб (под. 70040 ) и 4тб (под.70480 ) по нови щатове

   - 55 тп се реорганизира в 1тб ( под. 70050 ) и 2тб (под. 70470 ) по нови щатове

предислоцира в Айтос (от Карнобат) – сапьорна рота (под. 70340) и рота химическа защита предислоцира в Лозово – зенитна батарея от Карнобат.

* А малко по-късно през м. юни 1971г. омсб е предислоциран от район №1 в район №2– Айтос, заедно със сапьорна рота (към момента там са бригадната ремонтна работилница, ГСМ складове и ОД на ИКП ) като започва усилено строителство на щаб и учебен корпус.

* С оглед новите възгледи за бойно използване на танковите бригади – за нанасяне на внезапен удар от втори ешелон и по-бързо придвижване от изходни позиции и по-голяма маневреност, бригадата се реорганизира (с МЗ № 00196/07.08.75г.), като танковите роти стават по 13 танка. Последват дислокационни промени като 1тб и 2тб след вдигане по тревога са изведени в гр. Айтос в район №2, там 2тб се разформира и техниката му е разпределена в другите батальони (за доокомплектоването им по 13 танка в рота). Четвърти танков батальон приема номерацията на ликвидирания 2тб, а в омсб започва смяна на основните бойни машини, създава се и батарея управление в гр.Айтос:

   - 1 тб от Лозово в Айтос - район №2

   - 2 тб от Лозово в Айтос - след което 2тб - се ликвидира, танковете се разпределят по батальоните

   - 3 тб – остава в р-н №1 Айтос

   - 4 тб (под.70480) в р-н №1 вече като 2тб (под. 70470)

   - 122мм гадн в Лозово от Карнобат

   - омсб става с мср-2, тр-1, мх.батр.-1, иптв -1

* През 1978г. се създава в гр. Карнобат ракетен дивизион към бригадата като под. 34580 (на основание заповед № 202/26.02.1974г. на командващ СВ за формиране на 24 ордн. ) и започва усилено строителство на казармени помещения, гаражи, складове и други

* От началото на 1979г. всички поделения получават нови военно-пощенски номера (ВП №),в ракетния дивизион пристигат и първите пускови установки.

   - 1тб – ВП № 26250 в район №2

   - 2тб – ВП № 26280

   - 3тб – ВП № 28270

   - омсб – ВП № 32200 в р-н №2

   - ордн – ВП № 34580 и се комплектува с 2 ПУ от комплекса „Луна”- 26.02.1979 г

* Следват нови години на реорганизации като към 01.10.1980г. – службите в управлението стават отделения, а оперативна част – в оперативно отделение, извършват се и редица промени в батальоните. В началото на 1981 г.двете гаубични батареи на 24смадн получават нова материална част САУ „2С-1” Гвоздика

   - 24 адн се реорганизира в 24 смадн (2 габатр. „М-30” + реабатр. „БМ-13”)

   - 24 ордн се преименува 24 брадн

   - транспортна рота се реорганизира в БМО

   - бриг. техническа работилница се реорганизира в РВБ

   - 3 тб се кадрира като плътна остава само 4тр

* През 1983г. в бригадата се получават нови щатове за първи и втори танкови батальони като се реорганизират от 1.10.1983 г. :

   - в р-н №1 - 2тб (под.26280) става 1тб (под.26250)

   - в р-н №2 -1тб (под.26250) става 2тб (под.26280) и е вече с намален състав (т.е. по 1тв и мв във 2 и 3тв), в какъвто състав е близо три години.

   - Брадн се превъоръжава с „Луна М”- 9К52

* Годините 1985 и 1986 също не преминават без реорганизационни промени продиктувани най-вече от подмяна старите системи и комплектуването на бригадата с по-нови системи въоръжение:

   – 24 реабатр. вече с БМ-21 „Град”– като самостоятелно подразделение (под.44960)

   – садн вече е с 3 батареи САУ 2С-1 „Гвоздика”

   – минохвъргачните батареи стават самоходни с Б-10 „Тунджа”

   – брадн (ордн) вече става с 4 ПУ - от 1986г.

   – в танковите батальони започва подмяна на бойния парк с танк Т-72

   – в щабните подразделения постъпват - БРМ „Сова” , МРХР „Маяк”, КЩМ Р-81, БЛГ – 60М

* В този период се появява „концепцията” бригадата да се преобразува в един танков и един артилерийски полкове към някаква „свръх дивизия”, но скоро този проект бива изоставен и бригадата се запазва в този си вид.Развръща се 25 омсб (от военно-временен) като кадриран с командир подп. Л.Петров и група за съхранението му в втори район.

С установяването на „демокрацията” в България и дошлото ново време на разведряване и нарастване доверието между държавите се появява „концепцията” за сваляне от въоръжение „остарелите” ракетни системи, което довежда през годините 1992-93г. да бъде разформиран 24 Брадн (ордн) в гр. Карнобат. По-късно когато командир е вече полковник Борис Георгиев се извършват и други структурни промени, като през 1996г. се обединяват фин.служби на поделенията, закриват се складове, закрива се длъжността началник щаб в 3тб, създава се 4тб-военновременен в отговорностите за развръщането му (зам. командира на 2тб - м-р Д.Гевренов и група за съхранение) , зенитна батарея се развръща в зенитен дивизион и т.н..

След намаляване срока на срочната служба и приемането на наборите, два пъти в годината възниква нуждата от центрове за първоначална подготовка на новобранци, което довежда от 01.01.1998г. – 1тб да се реорганизира в 19 учебен център за новобранци.

При сформирането си, бригадата разполага със следното въоръжение и техника:

- САУ-76 и САУ-100 в отр

- Танк - Т-34 ( без подгревател )

- Автомобили за пехотата – ЗиС-150

- 57мм зен. оръдия

- Реактивни системи БМ-13

- 122мм гаубици М-30

- 120 мм мх

- Мотоциклети – разузнавателни подразделения

- Подвижно – ремонтни средства (на база ЗиС-5 ) по 1 бр. на полк

* Кратка хроника на превъоръжаването и модернизацията :

А. танковите подразделения

- до края на 1962 – САУ-76 и САУ-100 бяха подменени с Т-34 от Карлово,

- през 1963 – 64 г. получени Т-54А в 55 тп от Карлово и Т-54Б в 98 тп от СССР

- 1964г. сдадени Т-34 в Карлово

- 1965г.  Т-54Б сдадени на 55 тп

- получени първите Т-55 (без ДШК) в 7тр/98 тп

- август 1966г.– всички Т-55 сдадени в 9 ТБр - София

- септември1966г. – получени нови Т-55(с ДШК) и след модернизация на Т-54

- 1967г. - Т-54А от 55 тп изпратени за експорт

- през 1971 – 1973 г. – танк Т-55А във всички батальони

- 1973г. – получени Т-54АМ2 – с хидравлично управлние, от Полша (Т-54Б сдадени за експорт)

- през 1978-79г.– получени Т-55 АЖ от СССР, само в отр/омсб Т-55А и Т-54АМ2

- 1984-5 до 1989г. - втори комплект с Т34 (за баталъон)

- 1986 г.– Т-55 АЖ сдадени Момчилград, Елхово, Симеоновград

- от 1986 до 1990г. – получени в 1тб Т-72А (руски), (Т72- полски) и Т72М2 (чешки) в отр на омсб

- 1990 г. – сдадени в София и Сливен

- през периода 1990 – 1996г. – отново с Т-55 (от Ямбол, Грудово, …)

- 1996 – 1998г.– получени Т-72 от София, +

100 бр. от Русия (от тях 30бр Т-72-оптически и Т-72 квантови разни модификации)

- 1998 – Т-72 = оптически сдадени на отб - Ямбол -

-  квантови – сдадени отб/3АК – Айтос, на бригадите в София и Сливен,

Б. мотострелковите подразделения

-1962г. – получени БТР

-03.76г. – получени 40 МТЛБ от 9 ТБр на мястото на БТР

(първите са модификация без люк за мв )

-1984г. – на 8 бр смх „Тунджа” вместо буксирните

В. артилерийските подразделения

- 1963г. – сдадени 6 бр.. 122мм „М-30”

- 1981г. – получени 12 бр. САУ 2С-1 „Гвоздика”

- 1985г.– получени още 6 бр. САУ 2С-1 „Гвоздика” и 6 бр. БМ-21 „Град”

- 05-20.05.79г. – в Ордн – получени 2 бр. ПУ

от комплекс „Луна” – 2К6

- есента 1983г. е превъоръжен с ПУ

от комплекс „Луна М” – 9К52

-1986г. получава още 2 бр. ПУ

от комплекс „Луна М” – 9К52

Г. зенитните подразделения

- 1963г. - 57мм авт. зен.ор. „С-60” с колесен влекач, а по-късно с влекач АТЛ

- 1980г. - на въоръжение „Стрела 2М”

- 1996г. - на въоръжение в зрдн - ЗУ 23 – 2 „КОМ”

Д. инженерните подразделения

- 1965г. – танков мостопоставач МТУ

- 1968г. – постъпва на въоръжение в инжинерните подразделения булдозер БАТ – М

- през 1972-73г. – постъпва на въоръжение -Танков

мостопоставач МТ-55 /заменя МТУ/

– постъпва на въоръжение -Тежък механизиран мост – ТММ-3

- през 1982г. – мостопоставачи МТ – 55 са преуборудвани в Германия в БЛГ – 60М.

- 1992 г. – Полева земекопна машина (ПЗМ–2).

Е. химически те подразделения

- 1976г. - БРДМ - РХ

- от 1986г. - МРХР „Маяк”

Ж. разузнавателните подразделения

- през 1974-75г. – получени БРДМ – 2 за разузнавателните подразделения

- през 1984 - 85г. – получени БРМ „Сова”

З. свързочните подразделения

от 1984г. - КЩМ Р-81

Условията през първите месеци и години на живот и служба са били много трудни. Старата база е била твърде тясна за новото, по-крупно поделение. Стрелбите и полевите занятия се водили на непригодните стрелбище и танкодрум Българово. Липсвали достатъчно паркове и помещения за личния състав, ползвал се е сградния фонд на бившите Земеделско и Каменоделско училища. Затова с усилията на целия команден и личен състав, едновременно с учебно-бойната дейност, постоянно се извършвало разширено строителство на по-съвременна учебна и жилищна база. През всичките години на своето съществуване без преувеличение от Бургас, през Банево, Съдиево, Айтос - първи и втори райони, та чак до Карнобат в танковата бригада се изграждат обекти, понякога дори „на собствен риск и с цената на наказания”.Когато генерал Гочев е назначен за командир на 7 мотострелкова дивизия, за командир на неговото място бива назначен подполковник Камбуров.

„През време на неговото командване се разгърна небивало строителство на паркове за бойна техника (Т-55, САУ, реактивни установки и др.) и казарма за 24-ти артилерийски дивизион. Поради тази причина и други субективни фактори бойната подготовка и бойната готовност бяха леко занижени. И то нямаше как да не стане така, тъй като районът на бригадата, от Карнобат до Лозово представляваше една огромна строителна площадка. Допълнително в район №2 в гр. Айтос се построиха учебен корпус, ограда на районите №1 и №2, а също така ремонтната работилница, която по същество представлява един завод от среден тип.”

Непрестанно се подобряваха условията за живот и обучение и в гарнизон Лозово построени бяха щаб, учебено-битов корпус и голямо количество паркове за бойна и спомагателна техника.

„Точно в този момент, обаче, беше извършен инспекторски преглед, резултатите от който естествено бяха плачевни. Командването вместо да бъде поощрено за извършената огромна строителна работа, беше наказано. След тази неудача, командването и целия личен състав ограничиха строителната дейност и съсредоточиха усилията си в учебния процес и бойната готовност. И резултатите не закъсняха - през следващата година, бригадата беше подложена отново на инспекторски преглед и показа твърдо добри резултати, а също така защити името си сред най-елитните съединения в БНА.” …

Оттогава поделението тръгва отново нагоре в развитието си и ускорено придобива по-съвременна, построена с пот материална база, завидна бойна подготовка и майсторство.

Ето примерите за построеното с труда на Айтоските воини през годините на създаване и израстване:

1971-1975 г.

- Щаб и битов корпус в район №2 Айтос,

- Корпус за старшини-школници в район №1,

- Медицински пункт

- Стрелково стрелбище и танко-стрелкова площадка с клатещи се рами в район №2,

- Подводен клас в район №2,

- Танкодрум Изворище

1974-1978 г.

- Паркове за бойна техника в район №2- 9 бр, (първият от които за машините на омсб -1.05.76, а последният-1983г.)

- Щаб на 1 тб и 3тб

- Акумулаторно-зарядна станция в район №2,

- Огради на райони 1 и 2,

- Щаб и учебно-битов корпус на дивизиона в район Лозово,

- Модерна сграда на Военния клуб с широки възможности за културния отдих на личния състав и офицерите.

- Полоса за психофизичека закалка – западно от танкодрум Изворище

1977-1980 г.

- Битов корпус за ст.школници в район №1

- Учебен корпус в район №2 Айтос

- ПТО и танкова мивка район №2

- Паркове за бойна техника-4 бр.и складове-Карнобат

1983-1985 г.

- Учебен център “Банево” с танково стрелбище, автодрум, паркове за техника,

- КПП, лавка и магазин в район №2

- Складове: АБТИ - 83-85г; АВ – 82-83г; продоволствен 85-86г;

- Модерен банно-перален комбинат и басейн снабдени с минерална вода,

- Модерно помощно животновъдно стопанство

- Тактическо поле – южно от танкодрум Изворище

1985 -1986 г.

- Нова сграда на работилницата в РВБ,

- Вишки, битов корпус с каптаж за водоснабдяване и мощен трафопост на УЦ “Банево”

- Асфалтиране в район №1 – 09.86

1987 -1990 г.

- Щаб на бригадата в район №1 ( I- етап 88-89г., II- етап 90-91г. )

- Строеж на паркове и складове в Лозово 87г.,

- ПТО на 1тб в район №1 - 88г.

- Собствено кино и локална видеомрежа с 15 поста,

- Стрелково стрелбище и артилерийска директриса (виинтовъчен полигон-89г.) с Вишки на УЦ “Банево”

- Караулно помещение и гаражи пожарна на Съдиево

* В хода на напрегнат учебен процес бригадата започва да гради от своя първи ден бойните умения на своите воини.Времената са тревожни и между двата световни блока противопоставянето в онези години не е преставало.Затова на бригадата се е разчитало във всеки един момент.

На нейната бойна готовност се разчита за прикриване на държавната граница по време на Берлинската криза /август 1961г./ и американската агресия срещу Куба /1961г./

През 1962г. тя за пръв път от създаването си успешно участва в съвместно учение с войските на Одеския военен окръг.

На полето, в практически условия бригадата кове своята боеспособност.Висока закалка придобиват воините й в тактическите учения и бойни стрелби през 1963г., когато след нощен марш бригадата форсира река Тунджа или когато през 1964г., когато в сурови зимни условия преодолява старопланинските проходи.

* „Такова беше и зимното оперативно-тактическо учение през януари 1964г. с Ямболската мотострелкова дивизия и Айтоската танкова бригада, в което участваха също части 13-а танкова бригада в Сливен и моторизирани части от 18-а мотострелкова дивизия в Шумен. Мисля, че беше 19 януари, пътувах към Ямбол да вдигна по тревога дивизията, нощта беше лунна и топла, само че от запад се зададоха тъмни облаци, небето потъмня, сипеха се мълнии. Заваля силен дъжд, премина в обилен снеговалеж. Стана много студено - 15-20 градуса под нулата. След Сотиря продължихме към връх Карандила - снегът вече стигаше до пояс. Танкове, моторизирани машини на пехотата, бойна и транспортна техника се придвижваха с 2-3 км в час. Карандила преминахме с огромни трудности, но продължихме към връх Българка - 1181 м - решил бях да проведа учението въпреки неимоверните трудности. Всички вървяхме пешком, офицерите бяха между войниците, обясняваха нуждата от готовност при война - боеве, ранявания, измръзвания, глад и т.н. Аз самият с тях почти денонощие не бях се хранил.”

/ Из спомените на командващия 3 армия /

Опита, придобиван от всяко нейно подразделение скоро я поставя на възлово място сред поделенията на трета армия.

* От есента на 1964 г. бригадата при преминаваме на полковете на батальонна организация, пристъпва и към усвояване на новопостъпилите танковете Т- 54. Всеки полк разполага с по два батальона с по две танкови роти по 10 танка, а третите роти са с по 7 танка.

След първия командир на бригадата полковник Кузманов командването последователно поемат също толкова напористи и уважавани от целия личен състав командири като полк. Маринов и полк. Гочев.

* През следващите 1965 до 1975г. бригадата, след редица щатни промени окончателно преминава на батальонна организация с четири танкови батальона с роти по 10 танка, а по-късно с три танкови батальона с роти по 13 танка във всяка и два ОМСБ усилени с отделна танкова рота.

* От 1966 г. основен боен танк за бригадата е Т-55. През есента на 1967г. танковете Т-54, дотогава служили безотказно в Айтос, по междуправителствено споразумение са натоварени от пристанище Бургас за Близкия Изток, където във войната с Израел имат незавидна съдба.

За бригадата, обаче, модерните за онези години танковете Т-54 и Т-55 се оказват ефикасно огнево средство, което позволява на танкистите от същата да го използват с висок професионализъм и завидно огнево майсторство. За първи път в армията е проведена стрелба с ДШК по въздушна цел от взвод на 1 рота от 1тб на 55тп на Атия от ст.л-т Одрински.Оттогава всяко лято ротите са извеждани съвместно с зенитните подразделения за стрелби с ДШК.

С тези забележителни успехи бригадата дава възможност същата да бъде включена в бойните сили на ОВС на ВД.

* Оттук нататък 24 ТБр се превръща в елитно съединение, което дълго време заемаше първо място между сродните (и не само между тях) съединения в БНА.

През 1968г. е извършен инспекторски преглед на бригадата, с проверка на бойната готовност с бойни стрелби от всички видове оръжия, като тя е оценена високо.

През 1969г. бригадата взема участие в голямо оперативно-тактическо учение на войските, което също така преминава с изключителен успех.По време на учението, наблюдавано от Министъра на отбраната и Командващия на войските на ОВД, тя показва изключителна боеспособност, за което не еднократно командира на бригадата полковник Маринов и целия личен състав са поздравявани от генерал Джуров и маршал Гречко, след като са наблюдавали действията на бригадата от хеликоптер.

През същата година бригадата извоюва призовото място между сродните в цялата БНА. Вече за нея се говори с уважение и страхопочитание в БНА.

* „…На зимното командно-щабно учение, наблюдавано от Министъра на отбраната, щаба на 3-та армия беше направил разработка, която повтаряше вече утвърдения вариант за внезапен удар и бързо оттегляне на изходни позиции, но тогавашният началник на оперативно отделение на бригадата подполковник Ангел Н. Ангелов през нощта, докато другите почиваха, разработи съвсем друг вариант, а именно бригадата да пробие отбраната на тесен участък и без да се ангажира с допълнителни боеве бързо да завземе моста над Босфора, след което да мине в отбрана до пристигането на основните сили. Този вариант беше одобрен от генерал Джуров и стана постоянен за бригадата...”

/ из спомените на о.р. п/п Марков /

„… В началото на 1969г. предложих на министъра на народната отбрана и ръководителя на съветниците от Съветската армия към БНА да проведем учение и пуск с оперативно-тактическа ракета 8К14 от стартова позиция край Ясна поляна, северно от Звездец до цел, намираща се северно от Балчик. Предложението ми беше прието. Участваха 16-а и 18-а мотострелкова дивизия, 24-а танкова бригада, военна авиация, военноморски флот. Пускът беше успешен, полетът на ракетата - 185 км, беше изцяло над морето, целта беше поразена. Съвместните действия на видове въоръжени сили и родове войски бяха впечатляващи. Командването на войските на Варшавския договор впоследствие забрани пускове на оперативно-тактически ракети да се изпълняват извън СССР - нашият беше пръв и остана единствен…”

/ интервю на началника на ГЩ /

Бригадата показа изключително добро взаимодействие с родовете войски за което наградена с грамота.

* На изпитите през 1970г. с новата техника първа се класира 6-та танкова рота на ст. лейтенант Йордан Мутафчиев, наградена от полк. Гочев с колективна екскурзия по Черноморието

През същата година на разширеното стрелбище Банево пред маршал Якубовски успешно е демонстрирана бойна стрелба, едновременно с 10 танка.

Нарастващото майсторство на айтоските танкисти вече ясно се откроява сред сродните бригади от Българската армия, въпреки че сред тях тя е най-млада.

Не случайно айтоската 1-ва танкова рота от 3-ти танков батальон с командир ст. лейтенант Петър Калпакчиев усилена на 15 танка е определена да представи Сухопътните войски на армейския полигон “Ново село” през пролетта на 1972 г. с бойна стрелба пред президента на Куба Фидел Кастро и българския Генерален щаб, при участието на всички родове войски и с имитация на ядрен удар. Мишените на ротата са поразени до една с първия изстрел от танкистите на старши лейтенант Калпакчиев.

„ …С Фидел Кастро се срещнах в Куба, там бях по служба и във връзка с подготовката на армията на Никарагуа. Тодор Живков го покани в България и той дойде през юни 1972 г. След преговорите министърът на отбраната Добри Джуров покани Фидел Кастро на ръководеното от мен показно учение на сухопътни войски от усилена танкова рота от 24 танкова бригада, авиация и артилерия, с ракетни пускове осъществявани от бояновския ракетен дивизион на полигон "Ново село". Учението беше подготвено отлично, танкистите се представиха много добре и пусковете на двете батареи бяха отлични…”

/ командващ Сухопътни войски /

* Същата година пред иранска военна делегация на стрелбище Банево отново ротата на старши лейтенант Калпакчиев с първия изстрел поразява всички мишени и печели възхищението на наблюдателите.

Ученията “Плиска-68” и “Тракия-70” полагат нов пласт броня върху стоманената снага на поделението.

Върхове в развитието на Айтоската танкова бригада са двете последователно спечелени преходни знамена на съревнованието под командването на полковник Гочев през 1972 и 1973 години.

Нови командири поемат щафетата и все така упорито водят бригадата към следващите й успехи. Командир на поделението става полковник Камбуров, последван от полковник Ненов.

* През 1977г. се провеждат БТУ и БРТУ с плътна материална част (след проведен мобилизационен сбор на батальон) с ЛС от запаса и техника от народното стопанство. На тактическите учения бяха показани съгласувани действия и беше дадена добра оценка на батальона и бригадата.

През 1978-1979г. мощта на бригадата нараства с разгръщането на дивизион тактически ракети в гарнизон Карнобат, артилерията преминава на самоходна тяга - САУ 2С-1 “Гвоздика”, а в ордн пристигат първите две ПУ „Луна ”

От тук нататък бригадата тръгна отново нагоре за да стигне своя апогей през 1982 г.. Своеобразен атестат за зрелостта й бе съвместното ОТУ ”Щит 82”. Пред командването на Варшавския договор и чужди наблюдатели във взаимодействие с други танкови поделения и поддръжка на авиация и вертолетни десанти, в брониран боен ред при село Железник, Карнобатско, бригадата успешно изпълни поставените й задачи.

„…На парада в Сарафово след завършване голямото оперативно учение на войските на ОВД, в което бригадата показа блестящи резултати, участва друга танкова бригада (която въобще не е участвала в учението). Това естествено огорчи целия личен състав и командира на бригадата полковник Ненов организира грандиозен парад пред Айтоската общественост с всички участници в учението.”

/ по спомени на участници в учението /

Под умелото ръководство на командирите Ненов и Иванов бригадата изкачва още един труден връх - първо място сред сродните танкови поделения за учебната 1982/1983 година, отбелязан с връчване на преходното знаме на съревнованието.През есента на същата година полковник Иванов, развява знамето пред строя на съединението.

И през редица други години бригадата никога не изоставя войнското си достойнство, бори се мъжки и отстоява честта си през 1974, 1977, 1979, 1981, 1989, 1991, 1992, 1993г., отличена в заповеди на Министъра на отбраната.

* Това са доказателства за ръста и възмъжаването на поделението под ръководството на командири като полковник Вълков, полковник Тачуков и полковник Калпакчиев .

През 1986 г. след провеждане на мобилизация в омсб е проведен ТУБС на АУЦ „Ново село” с 1мср, мхб и отр, където се получават отлични резултати. В края на годината батальона се класира на 1-во място.

Артилеристите от бригадата са сред водещите в трета армия на стрелбите на полигон Варвара и Ново село, а ракетчиците от ракетния дивизион извършват 6 бойни пуска, всичките с оценка „отличен”

Твърде често наред с танкисти и мотострелковаци челни места печелят и воините от родовете войски: химици, сапьори, зенитчици, разузнавачи, свързочници,.

* Всяка нова проверка на бойната готовност стимулира командния състав за още по-сериозна подготовка. Традиции предавани с години между подразделенията на офицерите Тачуков, Калпакчиев, Петров, Сивов, Пехливанов, Калинов, Венко Илиев, Петков, Коев уверено действаха независимо от метеоусловията и часа на вдигане по тревога.

* През януари 1993г при внезапната проверка от КСВ бригадата без нито едно произшествие заема в срок запасните райони, а 1-ви танков батальон, командван от началник-щаба майор Евгени Дончев и разузнавателната рота на капитан Велко Иванов извършват тежък 130 километров марш нощем (осигуряван от м-р Генчо Калев) „за прикриване на държавната граница” през разразилата се снежна виелица. За успеха им лично генерал-лейтенант Люцканов награждава целия батальон с една колективна и 12 персонални награди от името на КСВ.

Ето само част от хронологията на събитията, определили нелеката съдба на бригадата, като че ли орисана да прекара по-голямата част от своето битие по стрелбищата и полигоните на Родината, в името на нейната сигурност и мирен труд.

Дата - Събитие

януари 1964 г. Зимното ОТУ с 24 ТБр и 7 МСД, с участие на части от 13 ТБр и от 18 МСД.

09.1967 г. Двустранно ТУ на 24 ТБр с 13 ТБр

1969 г ОТУ на 24-а ТБр, 16-а и 18-а МСД, военна авиация, ВМФ и пуск на ОТР – 8К14

1970 г. Участие в ОТУ „Тракия 70”

18-25.01.71 г. Зимно БрТУ

11–25.08.71 г. Участие в ОТУ „Преслав 71”

21.05.72 г. Делегация Р. Куба – Фидел Кастро съпроводен от Тодор Живков посети ТБр и присъства на ТУБС „Ново село” 1/3 тб, 24 гадн, 24 сап.р. ( к-щ З Армия ген. л-т Митев обяви служебна благодарност)

30.07 –

08.08.72 г. БрТУ с форсирането водна преграда (к-щ З Армия ген. л-т Митев изказа сл. благодарност)

1972 г. з. № 0135/72 г. на МО – първо място БНА

1973 г. з. № 0137/22.09.73 г. на МО първо място, БНА

30.08-

05.09.74 г. БрТУ (присъства зам. к-щ З Армия ген. м-р Маринов – оценка „отличен”)

05 –10.04.76 г Извършена комплексна проверка от Инспекторат БА

20-25.08.76 г. комплексна проверка водена от к-щ З Армия ген. Лейт. Велев – оценка „добър” (най-добър 3 тб)

28.08.77 г Комисия КСВ изпита 24 ТБр – второ място в БНА – оценка „добър”

29.03.78 г БрТУ с форсиране на водна преграда в присъствието на НЩ З Армия ген. м-р Маринов – оценка ”добър”

05-20.05.79 г. Пристигнали ОТР „Луна” - 2К6

16.05.79 г. Показен ПДД пред генералите от БНА – за откриване на нови обекти

19-23.05.79 г. КЩУ на ТБр ръководено от командващ ЗАрмия - оценка „добър”

26.06.79 г. първи боен пуск от 24 ордн

08.79 г Изпити проведени от КСВ – оценка „добър”

1979г. Подразделения от омсб участват в учение ОВД „ЩИТ-79 ” – Унгария

08.1980 г. Проверка от комисия на КСВ водена - ген. л-т Велев – второ място БНА

25-27.11.80 г. Комисия на КСВ начело с генерал Хр. Добрев вдига по тревога и провежда изпити на под.32200 и 26280 –поставени добри оценки

05-11.04.82 г. комплексна проверка от КСВ за отчитане подг., подразделенията-по-добре 34580, 32240, 32220

1982 г. Участие в учението на ОВС на ВД „ЩИТ-82”

Есента 1983 г. Превъоръжен с ПУ „Луна-М” 9К52

1983 г. първо място на БНА (полк. Иванов)

1986 г. Участие в ОТУ „Сакар 86”

04.88 г. Проверка на БГ с извеждане в зап. район за БГ от к-щ 3 Армия ген. л-т Мутафчиев

1989 г. Показна проверка с извеждане в р-н БГ от к-щ 3 Армия – отлична оценка

1989 г. Възстановяването на историческите имена на 17 бригади от БА– като „24-та Айтоска танкова бригада”

1993г. Комплексна проверката на бойната готовност с вдигане по тревога от 3 армия

1994 г. Комплексна проверка КСВ– оценка „отличен”

1995 г. Съвместно учение с подразделения на НАТО „Съвместно решение 95”

Пускове на ОРДН:

1-ви боен пуск: април 1979 г.

Командир на 1 СБатр – ст. лейт. Тончев

Началник на разчет – лейт. Икизов

Оценка „Отличен”

2-ви боен пуск: август 1980 г. в хода на инспекторска проверка на 24 ТБр от комисия на КСВ

Обща оценка на ОРДн „Удовлетворил”

Командир на 2 СБатр – ст. лейт. Митев

Началник на разчет – лейт. Тюфекчиев

Оценка „Отличен”

Обща оценка на ОРДн „Удовлетворил”

3-ти боен пуск: 1982 г.

Командир на 2 СБатр – ст. лейт. Икизов

Началник на разчет – лейтенант Найденов

Оценка „Отличен”

4-ти боен пуск: април 1984 г.

Командир на 2 СБатр – капитан Ковачев

Началник на разчет – старшина школник Христов

Оценка „Отличен”

5-ти боен пуск: април 1987 г.

Командир на 1 СБатр – капитан Тюфекчиев

Началник на разчет – лейтенант Николов

Оценка „Отличен”

6-ти боен пуск: 28 февруари 1990 г.

Командир на 2 СБатр – лейтенант Шарбанов

Началник на разчет – лейтенант Пенев

Оценка „Отличен

Със заповед №00515/07.07.1998 г. на Министъра на отбраната 24 танкова бригада съгласно плана за реформа на Българската армия е ликвидирана

* В помощ на населението – в националното стопанство и при бедствия, аварии, катастрофи

Освен в учението, личният състав на бригадата през всичките години на съществуването си взема участие в помощ на селското стопанство, изгражда обекти в Свищов и Велико Търново, каскадата “Белмекен” в Родопите, МК “Кремиковци”, химически заводи Девня и Атомната електроцентрала Козлодуй.

Специални топли и близки взаимоотношения се изграждат през годините между танковата бригадата и Нефтохимическия комбинат Бургас.С труда и на Айтоските воини се строи Бургаското летище “Сарафово”, курортният комплекс “Слънчев бряг” и Военно- почивният дом “Сарафово”, чийто първи стопанин е именно Айтоското поделение.

Вложен наш труд има по трасето на пътя Бургас - Малко Търново, защитните кльонови заграждения по границата с Турция и построяването на Айтоския хотел „Аетос”.

Хроника на помощта на поделението в народното стопанство и за прибиране на реколтата:

   - 1971 г. В селското стопанство - с. Ветрино и с.Д. Чифлик - Варненски окръг

   - 1972 г. В селското стопанство АПК ”Ленин” гр. Разград

   - 1973 г. В селското стопанство - Варненски окръг

   - 1974 г. В строителство В. Търново и завод „Свилоза” – Свищов

   - 1975 г. В селското стопанство Дългопол

   - 1976 г. Каскада „Белмекен”, МК „Кремиковци”, в селското стопанство Русенски и Варненски окръг

   - 1977 г. В селското стопанство Варненски (гр.Девня и Дългопол) и Силистренски (с. Ситово) окръзи

   - 1978 г. В селското стопанство – Шуменски ,Варненски окръг и АПК „Стралджа” Ямболски окръг

   - 1979 г. В селското стопанство - Шуменски, Русенски и Пловдивски окръг

   - 1981 и 82 г. Бедствия при зимни условия - Евакуация на блокирани от снега туристи на Тополица

   - 1982 г. В селското стопанство Бургаски окръг

   - 1983 г. Химически комбинат – гр.Девня

   - 1984 г. Циментов завод и Химически комбинат – гр.Девня

   - 1985 г. Циментов завод и Химически комбинат – гр.Девня

   - 1986 г. В селското стопанство – Шуменски и Варненски окръг (Циментов завод – гр.Девня)

   - 1987 г. В селското стопанство – Шуменски и Бургаски окръг и Циментов завод – гр.Девня

   - 1988 г. Бедствия при зимни условия - прохода с.Вълчин

   - 1993,94 и 97 г. Бедствия при зимни условия - Добра поляна, Руен, Снягово, Карагеоргиево и Тополица

   - 1995 ,96г. Пожари в горските масиви с.Изворище и Банево

   - 1996 и 97 г. Бедствия при зимни условия - извозване родилка и болни от с.Заимчево, с. Мъглен и гр.Карнобат

   - 1998 г. Евакуация на обърнат ТИР м/у Ябълчево и Вресово

Личния състав с готовност оказва помощ на населението във всички извънредни ситуации, при които хората се оказват безсилни - свирепите виелици през 1981,1986,1995г., пожарите в житните блокове през лятото на 1991 г. и горските масиви през 1995г.

На бойното си знаме бригадата закичва ордена “За гражданска доблест и заслуга” след героичната подкрепа, оказана на населението през суровата зима на 1981г.

Връзката “поделение-гражданство” добива с годините висока сила и взаимност, както в дни на спокойствие и празници, така и в моменти на напрегнат труд и бедствия. С решаващото включване на хора и техника през лятото на 1995 г. и зимата на 1996 г. са ликвидирани железопътната авария край Карнобат и спасени от зимния капан стотици хора. Лейтенант Башиков измръзва, но с екипа си спасява родилка от село Мъглен, майор Мурджев с верижна машина пренася в кувьози недоносени бебета от Карнобат до Бургас, екипи снабдяват с хляб бедстващи планински села. В зимния капан при Карнобат и на Айтоския проход нашите влекачи, водени от старшините Станчев, Костов, Събчев деблокират десетки затрупани в снега автомобили и спасяват от бялата смърт стотици хора, между които и съпругата на президента Жельо Желев.

За своето държание 10 наши военнослужещи получават признание от командването на Сухопътни войски, а офицерите и старшините Калев, Господинов, Вълчев, Драганов, Станчев, Костов, Калчев спечелват всеобщо уважение.

Това са доказателства за силата на духа на личния състав и неговата готовност във всеки момент да бъде в услуга на Родината и своя народ.

* Бригадата е посрещала множество инспекции по разоръжаването съгласно „Договора за обикновените въоръжени сили в Европа” /ДОВСЕ/ от страните на НАТО и Варшавския договор: САЩ, Англия, Италия, Франция, Турция, Германия, Чехия, Украйна и Словакия. В духа на Виенските договорености (Виенския документ-99г.) бригадата дава своя нов принос в укрепването на регионалната сигурност за отказ от прилагането на сила в отношенията между държавите:

   - 23-26.02.1993г. – Инспекция по ДОВСЕ водена от Италия

   - 11-14.06.1996г. – Инспекция по ДОВСЕ водена от Словакия

   - юли 1996г. – Инспекция по ВД-99 водена от Турция

   - 1998г. – Инспекция на деклариран район от Румъния

   - 18-21.01.1999г. – Инспекция по ДОВСЕ водена от Италия

   - 1999г. – Инспекция по ВД-99 водена от Франция

   - юни 2000г. – Инспекция по ДОВСЕ водена от Англия и Франция

   - 04-07.07.2000г. – Инспекция по ДОВСЕ водена от Турция

   - 19-23.03.2001г. – Инспекция по ДОВСЕ водена от Румъния

   - Инспекции на деклариран район от 3АК - от Румъния, Словения, Великобритания, Украйна

* В тези години за пръв път наше подразделение 2 танкова рота на 2 танков батальон с командир старши лейтенант Петър Петров защити престижа на бригадата на международно учение на територията на Унгария.

* В дошлото ново време на разведряване и нарастване доверието между държавите 36 наши воини в състава на пехотен взвод под командването на старши лейтенант Братойчев през лятото на 1996 година участват в международно учение в град Сибиу Румъния по линия на “Партньорство за мир”.

„ Делегация от USA в 1 тб”

* Поделението неколкократно е домакин за срещи с колеги, както от съседна Турция – офицери от Одринския граничен район и командира на 10 бронетанкова бригада-Бабаески в 1тб /24 ТБр през юни 1994-95г., така и от Италия и Гърция по-късно. Поделението посреща представителна група на американската морска пехота от участвалия в Иракската война военен кораб “Уитби Айланд”.

Разменени са и приятелски визити от наша страна в гарнизони на 61 мбр през декември 1995г. – от офицери на 24 ТБр в 61 МБр Турция

В духа на Виенските договорености бригадата дава своя нов принос в укрепването на регионалната сигурност за отказ от прилагането на сила в отношенията между държавите.

   *..... Първи район продължава да функционира от 1.09.1998г. до май 2003г. като „51 Учебен център за подготовка на новобранци” - първоначално в състав: щаб, четири учебни роти по 100 човека, обслужваща рота и група за съхранение на техника. Няколко месеца по-късно центърът се допълва до състав: шест учебни роти по 100 души. Центърът преминава на тримесечен режим на начално военно обучение с прием на млади войници 4 пъти годишно - през януари, април, юли и октомври. В края на двумесечния срок личния състав полага военна клетва и се разпределя в състава на бойните поделения от югоизточна България.

От 1.09.1998 – 1.09.2002г. за началник на учебния център е назначен подполковник Александър Петков (НЩ – подп. Христо Стаматов), който е наследен от подполковник Христо Стаматов (НЩ – подп. Кирил Кирилов) до закриването му през 05.2003г. След ликвидирането му района е сдаден за съхранение на ИАДС.

   *..... Във втори район за периода 08.1998г – 08.2001г. остава да съществува отделен танков батальон към 3 армейски корпус в състав: 3 танкови роти с 40 бр. Т-72 св. взвод, взвод мто и рем. взвод, с командир подполковник Георги Коев (НЩ – м-р Васил Петков).

   *..... През периода 1.09.2001– 05.2003 г. след ликвидирането на отб се създава 24 полк за териториална отбрана (24 ПРТК) подчинен на 3 армейски корпус в състав: щаб, група за съхранение на техника и въоръжение и група за съхранение на видове имущества и складове, (за развръщането на 2 пехотни роти, 2 мх батареи, смесена зенитно ракетна батарея, противотанкова батарея, рота мто и ремонтен взвод) с БТР-60ПБ, ЗУ 23-2, Стрела-2М, СПГ-9, 82мм минохвъргачки и 120 смх „Тунджа”.За командир е назначен подполковник Георги Коев, а за НЩ – м-р Васил Петков.

   *....След ликвидирането му през 05.2003г. остава да съществува като „Складов район за съхранение на техника към 13бртбр” – Сливен. За началник на складовия район е назначен м-р Стойчо Стойчев, а от месец декември 2007г. до ликвидирането му през май 2008г. е к-н Симеон Симеонов. След ликвидирането му района е сдаден за съхранение на ИАДС, а техниката на „Центъра за подготовка на танкови подразделения” – Сливен

Традициите, изградени от 24 танкова бригада се запазват и продължават и от техните наследници.

Това проличава и в проведения мобилизационен сбор на механизиран батальон с бойни стрелби на УЦ ”Банево” пред представители на дипломатическия корпус и показното занятие пред 3 армейски корпус по организация и носене на караулната служба съгласно новия устав в район №2.

Началника на ГЩ на БА ген. п-к Михо Михов в Айтоския гарнизон

   *.... Не на последно място е и посещението в Айтоския гарнизон и присъствието на военна клетва на Началника на Генералния щаб на БА ген. п-к Михо Михов, заедно с командващия 3 армия ген. м-р Иван Добрев.

Така на 30.05.2008г. година е закрит военен гарнизон – град Айтос.

Командири в гарнизон Айтос преди 1961 г.

   - м-р Иван Маринов- 1951 - 1953 г.

   - к-н Цонев – 1953 – 1954 г.

   - м-р Каварджиков –1954 – 1958 г.

   - п-к Стаматов – 1958 – 1959 г.

   - п-к Мурджев – 1959 – 1960 г.

Командири в 24 ТБр

   - подп. Хр. Кузманов Христов – 05.04.61 – 2.10.66 г.

   - полк. Марин Николов Маринов – 22.06.66 г. – 28.08.70 г.

   - полк. Гочо Костов Гочев – 26.09.70 г. – 10.10.74 г.

   - полк. Динчо Радиев Камбуров – 74 г. - 80 г.

   - полк. Нено Иванов Ненов– 01.10.80 – 1.10.82

   - полк. Иван Ганев Иванов – 1.10.82 г. – 1985 г.

   - полк. Васил Желязков Вълков – 1985 г. – 1986 г.

   - полк. Димитър Д. Тачуков – 1986 г. – 1988 г.

   - полк. Петър Александров Калпакчиев – 1988 г. – 1995г.

   - полк. Борис Тодоров Георгиев – 1995 г. – 1998 г.

Командири в гарнизон Айтос след 1998 г.

51 УЦПН

    - подп. Александър Петков- 1998 - 2002 г.

    - подп. Христо Стаматов- 2002 -2003 г.

24 ПРТК

    - подп. Георги Коев - 1998 - 2003 г.

Складов район 13 бртбр

   - м-р Стойчо Стойчев 2003–2007

   - к-н Симеон Симеонов 2007 -2008 г

Генерали служили в 24 ТБр :

   1. Армейски генерал Йордан Жеков МУТАФЧИЕВ – (началник на щаба на 24 тбр) достига до министър на отбраната на РБ

   2. ген. полк. Цветан Младенов ТОТОМИРОВ – (командир на ОМСБ в 24 тбр) достига до началник на ГЩ на БА

   3. ген. м-р Тодор Кинов ТОДОРОВ – (командир на ОТР в ОМСБ на 24 тбр ) достига до заместник-началник на Главния щаб на Сухопътните войски по операциите.

   4. бриг. ген. Тодор Д. ГЕОРГИЕВ – (командир на ОМСБ в 24 тбр) достига до началник на учебна база "Христо Ботев" – Плевен

   5. ген. м-р Галимир Ст. ПЕХЛИВАНОВ - (зам. командир на 24 тбр) достига до зам.-началник на Генералния щаб на БА по операциите и подготовката и началник СОК, а по-късно и представител на началника на отбраната във Военния комитет на НАТО.

   6. ген. м-р Марин Николов МАРИНОВ – (командир на 24 тбр) достига до командир на 7 мсд, заема ръководни длъжности във военния национално изследователски институт.

   7. ген. м-р Гано Г. ИВАНОВ – (началник на щаба на 24 тбр) достига до началник на ШЗО „Христо Ботев” и военно аташе

   8. ген. м-р Гочо Костов ГОЧЕВ – (командир на 24 тбр) достига до зам. командващ 3 Армия

   9. ген. м-р Грозьо ГРОЗДЕВ – (командир на мр в 24 омсб ) достига до зам. командващ 1 армия, зам. главен инспектор на Инспектората на БА

   10. ген. м-р Борис К. БОБЕВ – (н-к артилерия на 24 тбр ) достига до началник ВНВАУ "Г.Димитров" - Шумен

   11. ген. м-р Ангел Н. АНГЕЛОВ - (служи като н-к оперативно отделение/ зам.началник на щаба на 24 ТБр ) достига до началник щаб на СВ, к-щ 3 армия, командващ на СВ

   12. бригаден генерал Васил ДЖЕЛЕБОВ – (служил командир на 24 зен. батарея) – до заместник - началник на ВА „Г.С.Раковски „

* Приложения:

Състав на 21 стрелкови полк при създаването му

Към 02.1952г. - щаб:

   - м-р Маринов – командир

   - к-н Ранов – нщ

   - к-н Неделчев – зкпч

   - ст. л-т Спасов – зксч

   - м-р Дечев – н-к артилерия

   - к-н Ябанджиев – АВ

   - л-т Ангел Н. Ангелов – оператор

   - л-т А. Василев – секр. Секция

   - л-т Гевренов – лекар

   - л-т Тодоров – ветеринарен доктор

   - к-н Хайдутов – политапарат: - пропагандист

   - ст.л-т Петко Коцев – н-к клуб

   - л-т Хр. Мутафчиев – парт. секретар

   - л-т Хар. Димитров – младежки секретар

   - с-на Доневски – – к-р музик. взвод

   - с-т Йотов – готвач

   - мл.л-т Бояджиев – к-р 1пр

   - мл.л-т Тунгаров к-р 2пр

   - л-т Ангел Н. Ангелов – к-р 3пр

   - л-т Йор. Йосифов – к-р 4пр

   - к-н Маринов – к-р адн

По-късно като ЗКСЧ в адн идват и:

   - л-т Грозев (по късно генерал),

   - л-т Д. Панайотов, л-т Марков,

   - л-т Иванов, л-т Д. Попов (по късно генерал),

   - л-т Ангел Н.Ангелов (продължава да служи и в ТБр и достига генералска длъжност - НЩ на СВ)

24 ордн – Карнобат – под. 34580

Година,  Командир на дивизион, Началник щаб на дивизион

*78-79, п-к Станчо Н. Колев – 78 - 80г., м-р Васил Петров Атанасов – 78 – 79 г.

*26.02.79 – Въоръжен - „Луна ” - 2К6 - 2 ПУ  

79-80 ................................................................., к-н Илия Ал. Илиев – 79 – 80г.

*01.10.80г – реорганизация в 24 БрАДН

80-81, м-р Илия Ал. Илиев - 80 - 85г., к-н Владимир Н. Митев – 80 – 82 г.

81-82

82-83, к-н Борис М. Димитров – 82 – 85 г.

* 09.83 г – Превъоръжен с „Луна М”- 9К52

83-84

84-85

85-86 м-р Борис М. Димитров – 85 – 93 г., к-н Алексей П. Гущеров – 85 – 93 г.

*1986 г. – реорганизация „Луна М” - с 4 ПУ

*86-93 Ликвидиран - 24 БрАДН - …. 1993        

" Историята на една танкова бригада в историята на един гарнизон "

В район 1 ( 98тп -> 4тб -> 2тб -> 1тб )

Година ==== Командир на батальн================== Началник щаб на батальон

98 тп - Айтос / тр -4, мср -1 / ( ВП № 70040 ) (от 86 танко-самоходен бат. от 18мсд )

61-62 ......=КП-м-р Гочо Костов Гочев – 61 г. – 66 г...............=подп. Дичев – 61 г.. – 08.64 г.

30.04.63 Реорганизира 98 тп вече с 1тб и 2тб и мсб

63-64 .....=КП – п/п Гочо Костов Гочев – 61г. – 66г............. =НЩ П – подп. Дичев – 61 - 64 г.

.............. =КБ1 – п/п Бетов – 63 – 66 г.................................. =НЩ Б1 – м-р А.Д.Ангелов – 63 – 68 г.

.............. =КБ2 – п/п Велизар В. Величков – 63 – 68 г.......... =НЩ Б2 – м-р Петър С.Видолов- 63 -68г

.............. =КМСБ – м-р Кючуков

1.10.64 Реорганизира 98 тп е вече с 1тб и 2тб, а мсб - се реорганизира в 24 омсб 64-65

.............. =КП – п/п Гочо Костов Гочев – 61г. – 66г.............. =НЩ П – м-р Б. Илиев – 64 - 68 г.

.............. =КБ1 – п/п Бетов – 63 – 66 г.................................. =НЩ Б1 – м-р А.Д.Ангелов – 63 - 68 г.

.............. =КБ2 – п/п Велизар В. Величков – 63 – 68 г...........=НЩ Б2 – м-р Петър С.Видолов- 63 -68г

65-66 .....=КП – п/п Гочо Костов Гочев – 61 г. – 66 г............ =НЩ П – м-р Б. Илиев – 64 - 68 г

.............. =КБ1 – п/п Бетов – 63 – 66 г.................................. =НЩ Б1 – м-р А.Д.Ангелов – 63 - 68 г

.............. =КБ2 – п/п Велизар В. Величков – 63 – 68 г.......... =НЩ Б2 – м-р Петър С.Видолов- 63 -68

66-67 .....=КП – п/п Кольо Колев – 66 г. – 68 г...................... =НЩ П – м-р Б. Илиев – 64 - 68 г.

.............. =КБ1 – м-р Динчo Kамбуров – 66 – 68 г..................=НЩ Б1 – м-р А.Д.Ангелов – 63 - 68 г.

.............. =КБ2 – п/п Велизар В. Величков – 63 – 68 г............=НЩ Б2 – м-р Петър С.Видолов- 63 -68г

67-68 .....=КП – п/п Кольо Колев – 66 г. – 68 г..................... =НЩ П – м-р Б. Илиев – 64 - 68 г.

............. =КБ1 – м-р Динчo Kамбуров – 66 – 68 г.................. =НЩ Б1 – м-р А.Д.Ангелов – 63 - 68 г.

............. =КБ2 – п/п Велизар В. Величков – 63 – 68 г........... =НЩ Б2 – м-р Петър С.Видолов- 63 -68г

14.09.68 разформира се 98 тп - Айтос – ( в 3тб и 4тб) като 4тб ( ВП № 70480 ) в р-н 1

68-69....... =подп. Велизар Вълчев Величков – 68 г.– 72 г........ =м-р Петър С. Видолов- 68 – 70 г.

69-72............................................................................................ =??????????????

72-73...... =подп. Петър Спасов Видолов – 72 г. – 73 г............. =м-р Иван Маринов Иванов – 72 г.– 73 г.

73-74...... =м-р Иван Маринов Иванов – 73 г. – 77 г.................. =к-н Иван Цеков Топалски – 73 г.– 74 г.

74-75...... =к-н Панайот Апостолов Консулов – ?

1975 г. Реорганизира се – като приема наименование 2тб ( получава ВП № 70470 ) ( в район №1 )

75-76.................... ? ? ?........................................................... =к-н Сяров – 75 – 77 г.

76-77...... =м-р. Димитър Д. Тачуков – 77 г. – 80 г................. =к-н Цанко Илиев – 77 – 78 г.

78-79........................................................................................ =к-н Михаил А. Железов – 78 г. – 80 г.

1979 г. като 2тб / под. 26280 / (в район №1)

79-80...... =м-р. Димитър Д. Тачуков........................................ =к-н Михаил А. Железов

80-81...... =м-р Йордан Иванов Петров – 11.80 г. – 10.82 г.... =ст. л-т. Ат. Бойчев Атанасов – 80 – 81 г.

81-82......................................................................................... =к-н Таньо Стефанов – 81г. – 83 г.

82-83...... =к-н Петър Димитров Петров – 10.82 г. – 84г.

01.10.83 по нов щат вече като – 1 тб /под. 26250 / ( в район №1 )

83-84...... ................................................................................. =ст. л-т Пламен Ангелов Петров- 83 - 84г.

84-86...... =м-р Георги Иванов Сивов – 84 г. – 86 г................ =к-н Красимир Т. Калинов - 84г. – 86г.

86-87...... =к-н Галимир Пехливанов - 86 г. – 89 г................... =ст. л-т Христо Ст. Стаматов - 86 – 88г.

88-89...... .................................................................................. =к-н Иван Иванов - 88 г. – 89 г.

89-90...... =м-р Венко Илиев – 89 г. – 93 г............................... =к-н Александър Г. Петков - 89г. – 90г.

90-91...... .................................................................................. =к-н Георги К. Коев - 90г. – 91г.

91-92...... .................................................................................. =м-р Евгени Дончев - 91 г. – 93 г.

93-94...... =м-р Александър Г. Петков – 93 г. – 95 г................ =м-р. Иван Хр. Найденов – 93 – 95

95-96...... =подп. Иван Хр. Найденов – 95г. – 98г................... =к-н Иван Костадинов Милев -95 – 96

96-97......................................................................................... =м-р Стоян Павлов Стоянов – 96 – 98

В район 1 ( 98тп Айтос -> 3тб )

Година ==== Командир на батальн================== Началник щаб на батальон

98 тп - Айтос (тр -4, мср -1 ) ВП № 70040) (от 86 танко-самоходен бат. от 18мсд )

61-62____КП-м-р Гочо Костов Гочев – 61 г. – 66 г.___________м-р Мавриков 61 г. – 09.61г

62-63________________________________________________подп. Дичев – 09.61 г.. – 08.64 г.

30.04.63 Реорганизира 98 тп вече с 1тб и 2тб и мсб

63-64____КП – п/п Гочо Костов Гочев – 61г. – 66г.___________НЩ П – подп. Дичев – 61 - 64 г.

_________КБ1 – п/п..................Бетов – 63 – 66 г._____________НЩ Б1 – м-р А.Д.Ангелов – 63 – 68 г.

_________КБ2 – п/п Велизар В. Величков – 63 – 68 г._________НЩ Б2 – м-р Петър С.Видолов- 63 -68г

_________КМСБ – м-р Кючуков ___________________________НЩ МСБ …………

01.10.64 Реорганизира 98 тп вече с 1тб и 2тб мсб - се реорганизира в 24 омсб

64-65____КП – п/п Гочо Костов Гочев – 61г. – 66г.____________НЩ П – м-р И. Д. Илиев – 64 - 68 г.

_________КБ1 – п/п …. Бетов – 63 – 66 г.____________________НЩ Б1 – м-р А.Д.Ангелов – 63 - 68 г.

_________КБ2 – п/п Велизар В. Величков – 63 – 68 г.__________НЩ Б2 – м-р Петър С.Видолов- 63 -68г

65-66____КП – п/п Гочо Костов Гочев – 61 г. – 66 г.___________НЩ П – м-р И. Д. Илиев – 64 - 68 г.

_________КБ1 – п/п................. Бетов – 63 – 66 г._____________НЩ Б1 – м-р А.Д.Ангелов – 63 - 68 г.

_________КБ2 – п/п Велизар В. Величков – 63 – 68 г.__________НЩ Б2 – м-р Петър С.Видолов- 63 -68г

66-67____КП – п/п Кольо Колев – 66 г. – 68 г.________________НЩ П – м-р И. Д. Илиев – 64 - 68 г.

_________КБ1 – м-р Динчo Kамбуров – 66 – 68 г._____________НЩ Б1 – м-р А.Д.Ангелов – 63 - 68 г.

_________КБ2 – п/п Велизар В. Величков – 63 – 68 г.__________НЩ Б2 – м-р Петър С.Видолов- 63 -68г

14.09.68 разформира се 98 тп – Айтос – ( в 3тб и 4тб) – 3тб ( ВП № 70040 )

68-69____подп. Георги Мих. Керемедчиев – 68 г. – 70 г.________м-р Гено Найденов Георгиев – 68 –70г.

70-71____подп. Петър Спасов Видолов – 70 г. – 72 г. __________м-р Стефан Иванов Иванов – 70 – 72 г.

72-73____подп. Стефан Иванов Иванов – 72 г. – 77 г.__________м-р Иван Андреев Андреев – 72 г.– 75

07.08.75г. Реорганизира – ( тр стават по 13 танка ) ( една тр се кадрира )

75-76____подп. Стефан Иванов Иванов – 72 г. – 77 г.__________м-р Зл. Хр. Пройнов - ???

77-78____подп. Хр. Г. Златанов – 77 г. – 80 г.

1979г. като 3тб / под. 28270 / ( в район №1 )

79-80 / с намален по 1тв и 2,3тв само с мв /

13.05.80г създава се 4 тр (към ГЩ - плътна 10т) / тб е КАДРИРАН /

80-81____м-р Петър Ал. Калпакчиев – 80 г. - 81 г.______________м-р Георги Йорд. Георгиев – 80 - 83 г.

81-82____к-н Любен Борисов Николов – 81 г. - 83 г.

83-84____________няма командир – 83 г. – 85 г._______________к-н Любомир Д. Петров – 83 г. – 85 г.

85-86____к-н Любомир Дим. Петров – 85 г. – 91 г.______________к-н Стоян Павл. Стоянов – 85 г. – 96 г.

____________ 10.1990 Ликвидира се 4тр (ст.л-т Петров до……???..)

91-92____к-н Красимир Т. Калинов - 91 г. – 98 г._______________к-н Стоян Павл. Стоянов – 85 г. – 96 г.

96-97__________________________________________________от 01.09.1996 г.длъжността се съкращава

97-98__________Ликвидиран

В Лозово и после в район 2 Айтос - 55тп, мсб – 1тб Лозово - 1тб Айтос - 2тб Айтос

година====Командир на полк / батальон=============Началник щаб на полк / батальон

55 тп - Лозово / 4 тр и мср / ( тр-4 от 14кабр и една от София)

61-62_____КП - майор Гано Г. Иванов - 62 г. – 63 г._________НЩ-м-р Иван Миланов Иванов- 61г.– 67г

62-63_____КП- п/п Велико Вълков Великов- 63 г.– 67г. ( Танчовски - ..... ??? )

30.04.63 Реорганизира 55 тп - с 1тб, 2тб и мсб

63-64_____КП- п/п Велико Вълков Великов- 62 г.– 67г.?______НЩ П - п/п Гилин - 61 - 67г.

__________КБ1 – м-р Васил Цанков Цеков ( Атев - ??? )______НЩ Б1 - м-р Илия Д. Илиев – 64 - …. г.

__________КБ2 – м-р Апостол Иванов Терзиев_______________НЩ Б2 - м-р Марин Маринов - 63 - 67г

__________КМСБ – м-р Крум Алекс. Мариянов_______________НЩ МСБ- м-р ......................?

01.10.64г. Реорганизира 55 тп вече с 1тб и 2тб мсб се ликвидира

64-65_____КП – подп. Цеко Иванов Цеков 64 – 6..8__________ НЩ П - п/п Гилин - - 67г.

__________КБ1 –.......... ? ......................... __________________НЩ Б1 - м-р Марин Маринов - 63 - 67г

__________КБ2 - п/п Велизар Величков_____________________НЩБ2 – м-р

65-66_____КП – подп. Цеко Иванов Цеков 64 – 6..8___________НЩ П - п/п Гилин - - 67г.

__________КБ1 –........................?..........................___________НЩ Б1 - м-р Марин Маринов - 63 - 67г

__________КБ2 - п/п Велизар Величков_____________________НЩ Б2 – м-р

66-67_____КП – подп. Цеко Иванов Цеков 64 – 6..8___________НЩ П - п/п Гилин - - 67г.

__________КБ1 – НЩ Б1 - м-р Марин Маринов - 63 - 67г__________

__________КБ2 - п/п Велизар Величков______________________НЩ Б2 – м-р .......?..............

67-68_____КП – подп. Цеко Иванов Цеков 64 – 6..8___________НЩ П – п/п Динев - 67 - ...?

__________КБ1 – ................???..............................____________НЩ Б1 - м-р Коста Кръстев -67 - ...?

__________КБ2 - п/п Велизар Величков______________________НЩ Б2 – м-р ...........?...........

18.07.68 разформира се 55 тп Лозово (в 1тб и 2тб)

1тб ( ВП № 70050 )

68-71______м-р Пенчо Иванов Будинов- 68 – 71 г._____________м-р Коста Кръстев Георгиев- 68 – 71 г.

71-74______подп. Коста Кръстев Георгиев - 71 – 74 г.__________подп. Христо Георгиев Златанов-71– 74 г.

74-75______подп. Христо Георгиев Златанов- 74 –75 г._________м-р Иван Петков Топалски – 74 – 75 г.

27.09.75 1тб от Лозово се дислоцира в р-н № 2 ( тр са по 13 танка )

75-76______м-р Харалян Бонев Жечев – 75 г. – 77 г.____________к-н Кръстин Тодоров – 75 г. –79 г.

77-79______к-н Васил Желязков Вълков – 77 г.– 79 г..__________к-н Кръстин Тодоров – 75 г. –79 г.

като 1тб / под. 26250 / (в район № 2 )

79-80______м-р Станьо Савов Станев – 79 г. – 81 г._____________к-н Динко Иванов Колев – 79 г. – 82 г.

81-82______м-р Петър Ал. Калпачиев – 81 г. – 82 г._____________к-н Динко Иванов Колев – 79 г. – 82 г.

82-83______м-р Михаил Анг. Железов – 82 г. – 85 г._____________ст. лейт. Пламен Ангелов Петров – 82 – 83 г.

01.10.83 нов щат вече като 2тб ( под. 26280 ), / с намален по 1тв и 2,3 с мв / до 86г.

83-84______м-р Михаил Анг. Железов – 82 г. – 85 г._____________к-н Таньо Ив. Стефанов – 83 г. – 86 г.

85-86______к-н Петьо Иванов – 85 г. – 86 г.___________________к-н Таньо Ив. Стефанов – 83 г. – 86 г.

01.10.86 нов щат 2тб ( под. 26280 )

86-87______м-р Слав Джурелов – 86 – 88 г.___________________к-н Тодор Милушев – 86 г. – 88 г.

88-89______к-н Тодор Милушев – 88 – 90 г.____________________к-н Иван Хр. Найденов – 88 г. – 91 г.

90-91______м-р Пламен Георгиев - 90 – 94 г.__________________к-н Иван Хр. Найденов – 88 г. – 91 г.

91-92______м-р Пламен Георгиев - 90 – 94 г.__________________к-н Васил Станчев Петков – 91 г. – 92 г.

92-93______м-р Пламен Георгиев - 90 – 94 г___________________к-н Александър Г. Петков – 92 г. – 93 г.

93-94______м-р Пламен Георгиев - 90 – 94 г.__________________м-р Димитър Гевренов – 93 г. – 96 г.

94-95______м-р Георги К. Коев - 94 г. – 98 г.__________________м-р Димитър Гевренов – 93 г. – 96 г.

94-95______м-р Георги К. Коев - 94 г. – 98 г.__________________м-р Димитър Гевренов – 93 г. – 96 г.

96-98______м-р Георги К. Коев - 94 г. – 98 г.__________________м-р Васил Станчев Петков – 96 г.- 98 г.

1982 година - 130 танка в тържествен марш след стратегическото КЩУ "Щит 82"

Тържественно мероприятие в 24 тбр

от ляво на дясно - полк. Георгиев, генерал-майор Тодоров, полк Калпакчиев, о.р. полк Тачуков, о.р. полк Ненов, о.р. полк. Кузманов, генерал-полковник Тотомиров и най-вдясно кмета на Айтос инж. Митев